Решение № 11746 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2116/2010 г.

Решение № 11746 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2116/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зеррин Невзат Мехмед срещу решение № 1662 от 15.10.2009 г. постановено по адм. дело № 1507 от 2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и е необоснован - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението. Ответната страна - не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на правилността на обжалваното решение съгласно чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима, но е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - гр. Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на Зеррин Мехмед против отказ № ЗАО-17056 от 22.05.2009 г. на кмета на Община Варна за промяна по административен ред на имената на починалата и майка - Таня Белчинова Давидова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че чл. 76 от ЗГР на който жалбоподателката се позовава, е неприложим. Тази разпоредба предвижда възможността по административен ред по молба на заинтересованото лице да се отрази промяна на имената, която е настъпила по силата на нормативен акт. Разгледани са в мотивите на оспорения съдебен акт различните хипотези за промяна на имената по ЗГР включително и хипотезата на чл. 19а от закона, като са изложени подборни мотиви за неприложимостта им. С оглед на това е прието, че този отказ е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на доказателствата по делото. Изводите на съда се възприемат от настоящата касационна инстанция. Законът забранява името на титуляра да се променя по административен ред, освен в хипотезата на чл. 19а ЗГР /Закон за гражданската регистрация/. Последната урежда възможността за българските граждани, на които принудително са били променени имената, по свое желание - чрез заявление, да възстановят предишните си имена. Не съществува възможност по чл. 19а ЗГР промяната на име по административен ред да се извърши от наследниците на лице, чиито имена са били принудително променени. Не съществува и възможност за приложение на § 1а от ПЗР на ЗГР, тъй като майката на заявителката е починала на 10.09.2002 г. Правилно съдът е приел, че не са приложими и разпоредбите на чл. 73 и сл. ЗГР. Само при постановено съдебно решение или административен акт за промяна в съставения вече акт, длъжностното лице по гражданско състояние вписва новото съдържание на данните. Съгласно чл. 73 и чл. 76 ЗГР, по административен ред, въз основа на официални документи, може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. По тези съображения Върховният административен съд - III отделение, намира, че не е налице релевираното от касатора касационно основание за отмяна на обжалваното решение и то, като правилно следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 227 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,