Решение № 2170 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16308/2013 г.

Решение № 2170 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16308/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Спас Никифоров Николов, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Чарлз Дарвин", № 10, представляван от адвокат Пламен Петков от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 13580 от 30.10.2012 г. по адм. дело № 8874/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 2263 от 26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 6845/2011 г. на Административен съд - София - град (АССГ). В искането се твърди, че описаният съдебен акт противоречи на решение на Софийския районен съд (СРС) по НАХД № 13338/2011 г., 106-ти състав, потвърдено с решение на АССГ по адм. дело № 3976/2013 г., с което е отменена наложена на искателя глоба за допуснато нарушение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Претендира се наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът по молбата - началникът на РДНСК - Югозападен район, гр. София, не ангажира становище. Ответникът Васил Никифоров Спасов, от с. Казичене, е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователност на искането. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна, подадено в сроковете по чл. 240 АПК, е неоснователно. С решение № 13580 от 30.10.2012 г. по адм. дело № 8874/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила решение № 2263 от 26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 6845/2011 г. на АССГ. С решението на Административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Спас Никифоров Николов срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-211/08.06.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна сграда", находящ се в УПИ VIII - 334, кв. 37 по плана на с. Казичене, с административен адрес: с. Казичене, ул. "Любен Каравелов" № 27, район "Панчарево", Столична община. С посоченото в искането за отмяна и представено в съдебно заседание решение от 13.03.2013 г. по НАХД № 13338/2011 г. на СРС, 106-ти състав, потвърдено с решение № 6540/29.10.2013 г. по КНАХД № 39076/2013 г. на АССГ, е отменено Наказателно постановление (НП) № С-162-ЮЗР-74/08.06.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с което на Спас Никифоров Николов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 500 лева, за неспазване на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 232, ал. 2 ЗУТ. Предмет на описаното дело е НП за ангажиране административнонаказателната отговорност на Николов за извършени нарушения по смисъла на ЗУТ във връзка с това, че е изградил незаконен строеж (масивна едноетажна сграда със стоманено бетонна конструкция, без необходимите строителни книжа - одобрен проект и разрешение за строеж) в собствения си УПИ VIII - 334, кв. 37 по плана на с. Казичене, ул. "Любен Каравелов" 27. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви решения на ВАС и СРС, постановени по жалби срещу различни по правния си характер актове на органите на ДНСК. НП съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1 ЗУТ съставлява отежняващ индивидуален административен акт, който се регулира от нормите на АПК (Арг.: чл. 228 с. з.). Следователно в конкретния случай се касае за дела с различен предмет (административен акт и НП), а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В този смисъл аргументи могат да се черпят и от Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На още по-силно основание това важи за настоящия казус, в който се противопоставят НП и индивидуален административен акт, издадени от различни органи, на различно фактическо и правно основание. На последно място: в обстоятелствената част на искането се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,