Решение № 780 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2013 г.

Решение № 780 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1536/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите/ЗВ/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен против решение № 733 от 28.12.2012 г., постановено по адм. дело № 620/2012 г. на Административен съд гр. Плевен, с което е отменено Решение № 14-МВ/18.06.2012 г. на Директора на БДУВДР гр. Плевен за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610238/19.08.2009 г., преномерирано на № 11610019/18.06.2012 г. от Сондаж № 1 хг на находище за минерална вода "Белчински бани", като е приел, че същото е издадено при нарушение на процесуални правила - чл. 75, респ. чл. 62а на ЗВ. Според касатора, съдебното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда са необосновани и не съответстват на приетото за установено по делото. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административния акт тъй като в конкретния случай допуснатото нарушение на административнопроцесуални правила - необявяване на решението по реда на чл. 62а ЗВ, не е съществено. Ответната страна - "Белчински минерални бани" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Славчева излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема за безспорно доказано наличие условията на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗВ, във вр. с чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, за постановяване на изменение на разрешения воден обем, но неспазването на императивната норма на чл. 62а от ЗВ, опорочавала законосъобразността му и намира съдебното решение за правилно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира, касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. По делото не е спорна установената фактическа обстановка. Оспореното административно решение за изменение на разрешението за водовземане на "Белчински минерални бани" ЕООД № 14-Мв/18.06.2012 г. е издадено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 - служебно от органа по чл. 52, ал. 1 и при материалноправните предпоставки на чл. 73 от Закона за водите - когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива промени, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност /ал. 1/ и когато, независимо от спазването на условията на разрешителното, възникнат противоречия с обществените интереси /ал. 2/. Решението е издадено и на основание Заповед № 257/23.03.2012 г. на Министъра на околната среда и водите. С заповедта са утвърдени експлоатационните ресурси на находище "Белчински бани" и технически възможният дебит на водовземното съоръжение - сондаж 1 хг, като са изменени/намалени/ от Q = 10,3 л/сек на Q = 9,1 л/сек. При разпореденото със заповедта намаление на експлоатационните ресурси на находището и технически възможният дебит на водовземното съоръжение и заделяне на дебит Q=0,2 л/сек. за обществена чешма, административният орган е изменил разрешения годишен воден обем на ползувателите, включително и на ответника по касация с коефициент за редуциране К=0,9. Изменението на разрешението за водовземане е извършено служебно от административният орган, без участие на "Белчински минерални бани" ЕООД в производството по издаването му. С обжалваното решение съдът е приел, че когато при служебно изменение на издадено разрешително за водовземане се засягат параметрите на разрешеното използване на водите, процедирането следва да се извърши при условията на чл. 75, респ. чл. 62а - чрез публично обявяване и съобразяване на становищата и възраженията на страните, което административният орган не е сторил. Приел, че процедурата по изменение, в условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ е проведена при съществено нарушение на чл. 75, респ. чл. 62а от ЗВ и отменил издаденото спрямо "Белчински минерални" ЕООД Решение № 14-МВ/18.06.2012 г. на Директора на БДУВДР гр. Плевен за изменение на Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610238/19.08.2009 г., преномерирано на № 11610019/18.06.2012 г. от Сондаж № 1 хг на находище за минерална вода "Белчински бани". Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, настоящия съдебен състав, като извърши проверка на оспорения съдебен акт, намери същият за валиден, допустим, но постановен в нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт, поради постановяването му при съществено нарушение на административнопроцесуални правила. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВ предвижда възможност за изменение на условията на вече издадено разрешително служебно от органа по чл. 52, ал. 1 при условията на чл. 73 и 74 от ЗВ. Преценката за това дали да се направи служебно изменени в хипотезата на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, е по целесъобразност и принадлежи на овластения за това орган. Във всички случай волеизявлението на органа следва да бъде мотивирано, за да се осигури възможност да се провери дали при постановяване на решението си административният орган не е излязъл извън допустимите от закона рамки на свободна преценка. В случая решението е издадено в хипотезата на чл. 73, ал. 1, т. 1 и ал. 2 - служебно при коригиране в посока намаление на експлоатационните ресурси в интерес на обществеността /за разкриване на обществена чешма с дебит Q=0,2 л/сек/ и поради намаление на технически възможният дебит на водовземното съоръжение от Q = 10,3 л/сек на Q= 9,1 л/сек, разпоредени със Заповед № 257/23.03.2012 г. на Министъра на околната среда и водите. Цитираните основания очертават фактическа и обективна необходимост от изменение на вече издадени разрешителни за водовземане на всички ползуватели от процесния водоизточник. Изменението на разрешителните, в частност и това на ответника по касация, касае единствено разрешения дебит и воден обем, и в този смисъл необявяване публично на процедурата по изменение, по чл. 75, респ. чл. 62а от ЗВ, не би увредило съществено правата на ползувателите. При установено намаление на разрешения дебит и воден обем, спрямо всички ползуватели, с един и същи коефициент, публичното необявяване на процедурата по изменение, не води до съществено увреждане правата и интересите на жалбоподателя. Установената в закона в чл. 72, респ. чл. 62а ЗВ процедура е предвидена преди всичко в интерес на обществеността и едва след това на ползувателите. Намалението при това е било продиктувано от необходимостта за откриване на обществена чешма. Обективно намалението е извършено служебно и в хипотезата на чл. 73, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗВ, независимо от спазване на условията по разрешителнотоо, когато възникнат противоречия с обществените интереси. Ето защо, в настоящия случай, необявяване публично на разпореденото изменение на разрешителните не е съществено нарушение на процедурата, основание за отмяна на оспореното от "Белчински минерални бани" ЕООД решение за изменение на издаденото им разрешително за водовземане. При тази фактическа установеност неправилно съдът е приел, че оспореното административно решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроцесуални правила. Правният интерес и защитата на установени права следва да бъде преценяван конкретно и спрямо установените факти и обстоятелства. В настоящият случай необявяването публично на процедурата по наложеното изменение в разрешения дебит на ползувателите, не би довело до съществено нарушение на вече установените права и не представлява поради това и съществено процесуално нарушение -основание за отмяна на решението. Технически възможният дебит, определен със заповед № РД-257/23.03.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, е по-малък от сумарно разрешеният на ползувателите общ дебит на Сондаж № 1 и решаващият административен орган, при обвързана компетентност, е длъжен да извърши служебно намаление на дебита на всички ползуватели. Обвързан от заповедта, с един и същ коефициент на редуциране, Директорът БДУВДР е издал решението за намаление на дебита. Освен това разписаната процедура в чл. 75, респ. чл. 62а от ЗВ предвижда органът да разгледа исканията и възраженията на лицата, в полза на които е издадено разрешително за ползване, но не и да се съобрази с тях, защото преценката му във всички случаи е по целесъобразност. В настоящият случай, и при проведена процедура по чл. 75, респ. чл. 62а от ЗВ, резулатат за титулярите на разрешителни за водовземане, от този водоизточник/сондаж, ще бъде един и същ, а именно - намаляване на разрешени дебити. При съблюдаване принципа на съразмерност разрешените дебити са намалени еднакво с коефициент на редуциране К=0,9, което е установено от приетата по делото експертиза, неоспорена от страните. Освен това когато възникнат противоречия с обществени интереси, както е в настоящият случай с необходимостта от откриване на обществена чешма, изменение на вече издадени разрешителни се прави служебно, независимо от спазване на условията по разрешителното. Решението е издадено и двете хипотези на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, в които приоритет на защита чрез публичното оповестяване е обществения интерес, а в хипотезата на ал. 2, с оглед възникналото противоречие общественият интерес е водещ и определящ преценката на административният орган, която както бе посочено по-горе е преценка по целесъобразност. Решението е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата на "Белчински минерални бани" ЕООД се отхвърли. Претенции за разноски не са направени и не се присъждат Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,