Решение № 16363 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2019 г.

Решение № 16363 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадено е по касационна жалба от Ф. Малечков, в момента в Затвора [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Стоянов против решение № 25/11.02.2019 г. по адм. дело № 1012/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. София е осъдена да заплати на Ф. Малечков, обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ГДИН неимуществени вреди в размер на 300 лв., като е отхвърлил иска на касатора в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него, да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплатят пълния предявен размер от 20 000 лева. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представена по делото молба, от пълномощника си адв. Стоянов, моли да бъде даден ход на делото по същество, няма доказателствени искания и не сочи нови доказателства. Ответната страна по касационна жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуален представител юрк. Чолаков в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли постановеното съдебно решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. Василева, която в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по исковата молба на Ф. Малечков против ГДИН – София, с която на основание чл. 284 от ЗИНЗС са претендирани неимуществени вред, в размер на 20 000 лв., произтичащи от лошите битови условия в Затвора - гр. Пазарджик, ЗООТ "Средна гора" към Затвора в гр. Пазарджик и ЗООТ към Затвора - гр. Пазарджик за периода от 10.05.2018 г. до 1.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в лишаването на ищеца от постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, липса на слънчева светлина, липса на аспирация (инсталираната аспирация не функционирала), лошо поддържане на хигиенни условия в килията в която пребивавал, липса на здравословна и питателна храна. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С цел установяване на фактите по делото съдът е допуснал и разпитал и св. А. Петров и П. Куковски. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел иска за доказан по основание. Съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената от Малечков искова молба, Административен съд – Пазарджик е приел за доказани твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, изразяващи се в неосигуряване на минимално изискуемата по закон свободна жилищна площ и на постоянен достъп до санитарен възел. Приел е, че лишеният от свобода Малечков през целия период е живеел в условия на пренаселеност, спалното помещение в което е пребивавал за 40 дни, въпреки че е имал необходимата жилищна площ от 4 кв. м. не е разполагал със санитарен възел. По отношение на останалите претенции, посочени в исковата молба, е приел същите за недоказани. Отчитайки посочените по горе обстоятелства и периода на търпене на вредите около шест месеца, както и характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост е определил обезщетение в размер на 300 лв. като в останалата част до пълния му размер от 20 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. При тези условия, администрацията на Затвора гр. Пазарджик е нарушила разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. По основанията, наведени в исковата молба, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от лоша хигиена в помещенията, в които е пребивавал, наличието на вредители в тях и др., съдът обосновано след подробен анализ на събраните по делото доказателства (писмени и гласни) и обсъждане на приложимите разпоредби на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е приел, исковата претенция в тази част за неоснователна и недоказана. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата АС – Пазарджик е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди, вследствие на лоша хигиена, наличие на вредители в помещенията и лошо качество и недостатъчно количество на храната са недоказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска по отношение на тях като неоснователен. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с тези твърдения, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция в тази част е недоказана и е отхвърлил иска. Правилно и в съответствие с приложимите материални разпоредби на ЗИНЗС решаващият съд е ангажирал отговорността на затворническата администрация за неосигурената минимална жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимото на едно лице свободно пространство. Обосновано съдът е приел, че безспорно по делото е, че почти през целия период на своето пребиваване касаторът е живял в условия на пренаселеност. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с породените страдания и негативни преживявания, за които са налице и свидетелски показания, а също и липсата на увреждане на здравето на касатора. Последното се установява безспорно от представения по делото здравен картон на Малечков, според който същият е диагностициран като "клинично здрав". Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетения по сходни случаи по български дела. Определеният размер за сумата от 300 лв. е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД., като в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв. законосъобразно искът е отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения касационната жалба на Ф. Малечков се явява неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение