Решение № 7817 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2012 г.

Решение № 7817 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет - Велико Търново срещу решение № 341 от 21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 114/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Изложени са доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдебният акт е недопустим по отношение на "Интининвест 2009" ЕООД, тъй като производството е образувано по недопустима жалба, при липса на правен интерес за жалбоподателя, който се представлява от управителя Милен Димитров Горсов, участвал като общински съветник в гласуването и приемането на оспорените текстове от Наредбата за рекламно - информационната дейност на територията на община Велико Търново. Иска се обезсилване на решението спрямо "Интининвест 2009" ЕООД и отмяната му в останалата част. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответниците - "Океанска звезда" ООД, "Интининвест 2009" ЕООД и "Емовет" ООД в писмен отговор оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение са отменени разпоредбите на чл. 1, чл. 5, чл. 6, ал. 3 и ал. 4, чл. 7, ал. 2, ал. 4 пр. 4 и ал. 5, чл. 9, ал. 3, чл. 11, ал. 3 и ал. 4, чл. 12, ал. 2, чл. 14, ал. 3, чл. 25, чл. 32, ал. 1, т. 4, чл. 33, ал. 3, чл. 34, ал. 2 от Наредбата за рекламно - информационната дейност на територията на община Велико Търново, приета с решение № 784 по протокол № 46/26.01.2006 г. на Великотърновския общински съвет. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата за допустима, като подадена от търговски дружества, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорените норми на наредбата или могат да бъдат засегнати. Излага съображения, че жалбата е против отделни текстове на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Обосновава извод, че оспорените разпоредби на Наредбата за рекламно - информационната дейност на територията на община Велико Търново са приети от компетентен орган, в установената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Достига до заключение за приемане на оспорените текстове в нарушение на нормата на чл. 2а от Закона за нормативните актове (отм., считано от 01.01.2008 г., в сила към момента на приемане на наредбата) и чл. 15 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА). Решението е допустимо и правилно. По делото няма спор по фактите. Наредбата за рекламно - информационната дейност на територията на община Велико Търново е приета от общински съвет - Велико Търново в качеството му на орган на местно самоуправление, на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във вр. с чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с решение № 784 по протокол № 46/26.01.2006 г. и представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. С нея се отменя предходна наредба със същото наименование, приета с решение № 495 от 02.08.2001 г. Административното производство по приемане на наредбата започва по предложение вх. № 1867/05.12.2005 г. на кмета на община Велико Търново, което е обсъдено в постоянната комисия по ИВСПИ на 09.12.2005 г. На заседание на Общински съвет - Велико Търново, проведено на 22.12.2005 г. по протокол № 44 с решение № 747 наредбата е приета на първо четене. Направени са предложения за изменение на отделни текстове между първо и второ четене. След обсъждане в постоянната комисия наредбата е приета на проведеното на 26.01.2006 г. на общинския съвет заседание, след поименно гласуване. При така установените факти правните изводи на съда са обосновани и са изградени въз основа на правилно тълкуване и приложение на процесуалния и материалния закон. Възражението на касатора за недопустимост на съдебния акт по отношение оспорващото дружество "Интининвест 2009" ЕООД е неоснователно. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. "Интининвест 2009" ЕООД е търговско дружество със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, което развива дейността си на територията на общината и е възможно да я рекламира, поради което неговите права и интереси могат да бъдат засегнати от оспорените текстове на наредбата. Същата е подзаконов нормативен акт, с който се създават права и задължения и се засягат непосредствено законни интереси на неопределен брой физически и юридически лица, поради което търговските дружества, развиващи дейност на територията на общината и извършващи реклама, свързана с нея или реклама като част от предмета на дейност имат пряк и непосредствен интерес от оспорването й, както правилно приема първоинстанционният съд и допуска разглеждането на жалбата по същество. Доколкото оспорените текстове на наредбата уреждат реда и начина за разпространението на територията на община Велико Търново на реклама и информация със средствата на външната реклама чрез рекламно - информационни носители и рекламно - информационни елементи и с оглед наведените твърдения за допуснати нарушения на права на търговците, извършващи рекламна дейност, настоящият състав приема, че е налице правен интерес от оспорването. Изложените доводи за недопустимост на жалбата на "Интининвест 2009" ЕООД, тъй като се представлява от Милен Димитров Горсов, участвал като общински съветник в гласуването и приемането на наредбата, не се споделят от настоящия състав. Действително общинският съветник не разполага с процесуална легитимация да обжалва решение на общинския съвет в това си качество на общински съветник на същия този орган на местно самоуправление. Съдебната практика по този въпрос е константна и непротиворечива. Но в случая жалбоподател е търговското дружество, представлявано от своя управител, а не конкретното физическо лице, още по - малко в качеството му на общински съветник, поради което не е налице сочената в касационната жалба хипотеза. Цитираното определение № 4828 по адм. дело № 1332/2008 г. на ВАС касае оспорване от общински съветник в това му качество на прието от колективния орган решение и тази съдебна практика е неотносима в настоящия случай, поради което не обуславя извод за недопустимост на оспорването на "Интининвест 2009" ЕООД по съображенията на касатора за липса на правен интерес за представляващото търговския субект лице. Направените от първоинстанционния съд изводи за приемането на оспорените разпоредби от наредбата от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила се споделят от касационната инстанция изцяло. Аргументирано е заключението на съдебния състав, че наредбата, вкл. и оспорените разпоредби, е приета в нарушение на нормата на чл. 2а (отм., считано от 1.01.2008 г.) от Закона за нормативните актове, която предвижда лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, да се уведомяват преди неговото приемане. В случая е приет нов подзаконов нормативен акт, а не допълнение или изменение на съществуващ такъв. Откриването на производството по издаване на нов нормативен акт следва да се оповести публично чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин, като оповестяването включва и основните съображения за издаването на акта. Въпреки изрично дадените от съда указания касаторът в настоящото и ответник в първоинстанционното производство, не представя доказателства, че засегнатите от нормативния акт лица са уведомени по някой от предвидените в разпоредбата начини, като в резултат на това не е спазено и изискването да е дадена възможност за представяне на предложения и възражения в срок не по-кратък от един месец, поради което не е извършено и обсъждането на такива заедно с проекта. Предложението на кмета на община Велико Търново с проекта за решение е внесено в общинския съвет на 05.12.2005 г., а приемането му на първо четете е направено на 22.12.2005 г. Спазването на предвидената в чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновския общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, процедура за приемането на проектите за наредби на две гласувания в различни заседания не води до извод, че подзаконовият нормативен акт е приет в съответствие с изискването на чл. 2а от ЗНА (отм.). Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като цитираната норма има императивен характер и неспазването й съставлява тежък порок, поради което направеният от съдебния състав извод за незаконосъобразност на оспорените текстове на наредбата само на това основание е правилен и обоснован. Като преценява, че оспорените текстове са приети в нарушение на чл. 2а (отм.) от ЗНА и чл. 15 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Необсъждането на изложените в писмената защита на процесуалния представител на общински съвет - Велико Търново възражения, свързани с материалната законосъобразност на оспорените текстове, депозирана в определения от съда срок след приключване на устните състезания, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушаването на императивната норма на чл. 2а от ЗНА (отм.) представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорените текстове на наредбата, поради което не следва да се обсъждат останалите наведени доводи относно приложението на материалния закон. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,