Решение № 117 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2008 г.

Решение № 117 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Виолета Сабинова Илиева срещу решение № 62 от 23.05.2008 г., постановено по адм. д. № 49/2008 г. от Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването й на Заповед РД-01/0011 от 18.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Тетевен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, като излага съображения, че неправилно е определен размера на дължимата лихва. Върховният административeн съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил Заповед РД-01/0011 от 18.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Тетевен, с която е наредено Виолета Сабинова Илиева да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни социални помощи по Наредба № 5/30.05.2003 г. и чл. 9 ППЗСП в размер на 728, 78 лв., ведно с лихва в размер на 108,26 лв. За да постанови решението си съдът приел, че със заповед № 460/29.01.2007 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) гр. Тетевен на Илиева е отпусната месечна помощ по чл. 9 ППЗСП., като същата била изменена със заповед № 460/1.03.2007 г. на Директора на ДСП Тетевен в размер на 72, 60 лв., считано от 1.02.2007 г. Със заповед № 3395/3.01.2008 г. на Директора на ДСП Тетевен на Илиева била отпусната и целева помощ за отопление с електроенергия по Наредба № 5/30.05.2003 г. на МТСП. При извършена ежемесечна проверка на лицата, получаващи месечна помощ било установено, че Момчил Къдрев Ибришимов - съпруг на Илиева е регистриран като едноличен търговец, при бил направен извод, че Илиева е получила недобросъвестно сумата в размер на 689, 70 лв. - месечни помощи по чл. 9 ППЗСП за периода януари - октомври 2007 г. и сума в размер на 38, 08 лв. помощ по Наредба № 5 на МТСП или общо в размер на 728, 78 лв., при което била издадена процесната заповед № 01/011/18.01.2008 г. на Директора на ДСП Тетевен, с която на основание чл. 14а, ал. 3 ЗСП било наредено Илиева да възстанови посочената сума, ведно с лихва за посочения период в размер на 108, 26 лв., като недобросъвестно получена. Илиева обжалвала заповедта пред Директора на Регионална дирекция за социална помощ - Ловеч, който с решение № ПН 04/12 от 8.02.2008 г. отхвърлил жалбата й. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Няма спор по делото, че съпругът на Илиева е бил регистриран като едноличен търговец, което не е било отразено в молбите й за отпускане на помощи, при което правилно първоинстанционният съд е намерил, че в случая по отношение на Илиева са налице предпоставките на чл. 10 т. 2 ППЗСП. Жалбодателката не оспорва факта, че съпругът й е регистриран като едноличен търговец, но не е посочила този факт при подаване на молбите си за отпускане на месечните и целеви социални помощи, при което получената от нея сума в размер на 728, 78 лв. е в резултат на недобросъвестните й действия. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е намирал, че правилно е изчислена и дължимата лихва върху сумата, като е същата е изчислена за периода за който Илиева е получила сумите недобросъвестно. Съдът е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, установил е правилно фактическата обстановка, а направеният извод за законосъобразност на акта е правилен, като базиран на приложимите в случая законови разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение