Решение № 12851 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3517/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Кърджали чрез юрисконсулт Стоянова против Решение 275 от 19.02.2024 год. постановено по административно дело 485/2023 год. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена по жалба на ИПАПДМП д-р С. Славков Заповед за налагане на санкция РД-21-299/30.11.2023 год. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Кърджали, с която е прекратен договор 090056/04.10.2023 год. частично по отношение на д-р С. Славков. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО във връзка с чл. 154, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020-2022 год. (НРД за ДД за 2020-2022 г.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу заповедта за частично прекратяване на индивидуалния договор. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът ИПАПДМП д-р С. Славков чрез адв.Белева в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е Заповед за налагане на санкция РД-21-299/30.11.2023 год. издадена от директора на РЗОК Кърджали, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал.13 от ЗЗО, чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 год., поради отчетена дейност, която не е извършена, е наложена санкция "Прекратяване на договор" 090056/04.10.2023 год. сключен между НЗОК и ИПАПДМП д-р С. Славков частично, по отношение на дейността на лекаря от лечебното заведение, който не е извършил тази дейност - д-р С. Славков. След анализ на съвкупния доказателствен материал административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р С. Славков по отношение на здравно осигуреното лице К. П. Д. е отчел дейност, която не е извършена обтурация на зъб 37 на 15.06.2023 год. документирана с АЛ 23181А029А20, тъй като видно от информационната система на НЗОК лицето е починало на 06.05.2023 год. Съотнасяйки така установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба разписана в нормите на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 год. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразното налагане на санкция "прекратяване на договора" частично, по отношение на д-р С. Славков. Позовава се на приложение 1 към индивидуалния договор, от което е видно, че д-р С. Славков е единствен лекар в лечебното заведение, поради което частичното прекратяване на договора по отношение на този лекар на практика ще доведе до пълно прекратяване на договора, т.е. наложената санкция ще има за резултат фактическото прекратяване на договорните отношения между лечебното заведение и НЗОК, което не съответства на разпоредителната част на процесната заповед. Санкцията прекратяване на договор е предвидена в чл.59, ал.11, т.2 от ЗЗО при повторно извършено нарушение, което в настоящия случай не е налице. При така установеното първоинстанционният съд е отменил заповед РД-21-299/30.11.2023 год. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Кърджали и е осъдил РЗОК Кърджали за разноски по делото. Върховният административен съд шесто отделение намира постановеното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Административен съд Кърджали правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е извел неправилни правни изводи. По делото липсва спор между страните, че нарушението е първо, респ. не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на медицинска помощ по см. § 1, т. 2 от ДР на НРД за ДД 2020-2022 год. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Съществено за преценката по спора е обстоятелството, че д-р С. Славков е единственият лекар полагащ труд в лечебното заведение. Според касационният жалбоподател с издаването на процесната заповед договорът на лечебното заведение се прекратява само по отношение на лекаря, който не е извършил дейността, но не и по отношение на лечебното заведение, към което работи лекаря. Касаторът се е позовал на чл.15, ал.1, т.1 от НРД за ДД 2020-2022 год., съгласно който изпълнителите на дентална помощ съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация като наетите лица могат да бъдат лекари по дентална медицина, други специалисти с образователно-квалификационна степен "магистър" или "доктор", участващи в диагностично-лечебния процес. Счита, че наложената санкция и правна квалификация напълно съответстват с извършеното нарушение. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира касационната жалба за основателна. В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 год., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Договорът с изпълнителя се прекратява изцяло при повторно извършване на нарушението. По силата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 от ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 от ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. Неоснователен е доводът на ответникът по касация, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в ИПАПДМП д-р С. Славков на практика означава загубване на качеството "лечебно заведение" на цялата практика и тя не може да бъде страна по договор с НЗОК. ИПАПДМП д-р С. Славков представлявана от д-р С. Славков е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице д-р С. Славков. В конкретния случай, нарушението е извършено от д-р С. Славков като физическо лице и правилно административният орган е санкционирал само лекарят, неизвършил съответната отчетена дейност като е прекратил договора само с него. Амбулаторията може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. В този случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Налице са сочените касационни основания за неговата отмяна. Решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ИПАПДМП д-р С. Славков срещу заповедта за налагане на санкция. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора следва да се осъди ИПАПДМП д-р С. Славков да заплати на РЗОК Кърджали разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,