Решение № 7498 от 7.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, подадена чрез адв. Д. Йорданов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 403 от 24.01.2022г., постановено по адм. дело 2131/2019г. по описа на Административен съд- София-град (АС София град/ АССГ). С обжалваното решение са отхвърлени предявените от него против Българска народна банка (БНБ) обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което БНБ да бъде осъдена за пълния размер на исковете. Счита, че при решаването на делото от страна на АССГ са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като решението е изцяло неправилно и необосновано. Претендира направените разноски по делото. Ответникът- Българската народна банка чрез процесуални представители адвокат М. Дерелиева и адвокат Т. Драшков, в подадения писмен отговор от 04.04.2022г. и в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа изцяло подадената частна жалба и претендира присъждане на разноски за всяка инстанция, съобразно представен списък. Подадена е и частна жалба от Българска народна банка срещу допълнително решение 2815 от 27.04.2022г. по същото дело, с което частично е уважена молбата за изменение на решение 403 от 24.01.2022г. в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: С обжалваното съдебно решение Административен съд София- град е отхвърлил обективно съединени искове на С. Стоянов против Българска народна банка (БНБ) за обезщетяване на имуществени вреди. Осъдил е ищеца да заплати на БНБ разноски по делото в размер на 15 910 лева. С допълнително решение 2815 от 27.04.2022г. по делото е изменил решение 403 от 24.01.2022г., в частта с разноските, като частично уважил подадената молба. Първоинстанционният съд е приел за доказано от фактическа страна, че Рамков договор за платежни услуги за потребители от 17.12.2012 г. и Анекс към него 90850/17.12.2012 г., са сключени между С. Стоянов, като депозант и Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД). С платежно нареждане 32/27/ 00108392 на 20.06.2014 г., в 11:41 ч., С. Стоянов е наредил експресен валутен превод за 584 400.00 евро, депозирани в КТБ АД към друга негова банкова сметка в посочена от него банка /"ПИБ" АД/. Нареждането било прието от КТБ АД, извършени били счетоводни операции по регистриране на данни от същото, а клиентската сметка на Стоянов била задължена по дебита с посочената в платежното сума. Установено е, че същият ден 20.06.14г., на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции, с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор за срок от три месеца, а на 06.11.14г. БНБ отнема лиценза на КТБ. Установено е също така, че на 04.12.14г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите като гарантираният депозит от 196 000 лева е изплатен на ищеца. От правна страна съдът е приел исковете за допустими, но неоснователни. Не била налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на БНБ при или по повод на изпълнение на административна дейност. Това заключение на съда е формирано на базата на назначените от него съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Т. Стоянова и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. О. Танева. От заключенията на вещите лица, съдът приел, че не е налична заявка за сетълмент за изпълнение на плащането по платежното нареждане към Системата TARGEТ2-BNB; няма данни за изпращане на SWIFT съобщение от КТБ" АД към БНБ, няма данни преводът да е отхвърлен, както и че не се установяват счетоводни операции по заверка на кореспондентската сметка на получателя в ПИБ" АД. Съдът обосновал извод за липса на противоправно поведение на БНБ, тъй като не е била сезирана с нареждането за превод, не е анулирала или отхвърлила платежното нареждане, тъй като същото не е регистрирано чрез заявка в системата TARGET2. Въз основа на това, съдът приел, че БНБ не била задължена по смисъла на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ЗКИ /отм./, съответно по чл. 3, § 1 от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998г., да одобри и изпълни посоченото задължение. Съдът приел, че БНБ в случая не е действала като административен орган и не следва да носи отговорност. С оглед изхода на спора, съдът присъдил в полза на ответника разноски при отчитане на фактическата и правна сложност на делото. Решението е частично неправилно в частта за разноските, а в останалата част по съществото на спора е правилно. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ и претендираните от него вреди. Съдът е направил обоснован извод за неоснователност на исковата претенция и не е уважил последната, като правните му изводи се подкрепят от доказателствата по делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно- изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за претендираните вреди не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, което изключва ангажирането на отговорност за вреди по чл. 1 ЗОДОВ. В настоящия случай, съдът правилно е преценил, че дейността на БНБ в качеството й на свързана централна банка от Евросистемата, поради което и на оператор на системния компонент TARGET 2 BNB, който е част от Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET 2), е подробно регламентирана в Насоки на Европейската централна банка от 5 декември 2012 година, както и в Правила за работа на системния компонент TARGET 2 BNB, утвърдени със заповед РД 22-2828/19.12.2012г. на Д. Костов - подуправител на БНБ, приети по силата на делегацията на чл. 8 от Насоките. В чл. 3, ал. 1 ЗПУПС (отм.) са посочени доставчиците на платежните услуги, измежду които са и банките по смисъла на Закона за кредитните институции. Съгласно т.19 от ДР на ЗПУПС, платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Съгласно т. 20 от ДР на същия закон платец е всяко физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане. От изложеното следва, че моментът на получаване на платежното нареждане е моментът, когато банката - КТБ АД е получила по съответния договорен ред, платежното нареждане от платеца С. Стоянов. Този момент е 20.06.2014г., 11:42 часа, който се установява безпротиворечиво от двете заключения на съдебно- счетоводните експертизи по делото. Съгласно чл. 22 от Правилата за работа на системния компонент TARGET 2 BNB под РД22-2828/19.12.2012г. платежните нареждания се считат за въведени в TARGET 2 BNB в момента на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул. Посоченият член касае дебитиране на сметката в платформата на участника в платежния сегмент TARGET 2 BNB, какъвто участник в случая е КТБ АД. Ищецът, като физическо лице, не е участник в системата на TARGET 2 BNB, поради което платежното му нареждане от 20.06.2014г. не подлежи на проверка и одобрение от БНБ, а както е изложено и в приложените по делото експертни заключения, подлежи на етапи на вътрешни проверки и обработки, след които КТБ АД следва да генерира съобщение и да изпрати платежното нареждане към платежната система TARGET 2 BNB за нареждане на превод. Сетълмент на превод се извършва от платежната система TARGET 2 BNB, към която конкретно нареждане за превод е насочено, не когато е прието от банката, а когато е прието от самата платежна система TARGET 2 BNB. Първоинстанционният съд е обсъдил и отсъствието на доказателства за извършени от страна на БНБ действия по разпореждане със средствата на ищеца в нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Съдът се е произнесъл и по възражението на ответника, доколко в случая е налице вреда, изразяваща се в претърпяна загуба за получаването на сумата по влога, за която с обжалваното решение е присъдено обезщетение, предвид висящото производство по несъстоятелност на КТБ и включването на ищеца в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД, като е посочил относимите към спора водени съдебни производства между страните. В допълнение, въпреки че, административният съд е пропуснал да се произнесе изрично по подадения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 000 лева за периода 20.06.2014 г. 19.06.2017г., като е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на БНБ по реда на чл. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на БНБ при или по повод изпълнение на административна дейност, за пълнота следва да бъде посочено, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпитвал притеснения по отношение на всички свои вложения в банката, но те са надвишавали гарантирания размер от 196 000 лева. Не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърденията, че преживените негативни емоции, следват единствено и еднозначно от административната дейност на БНБ. При сериозните ликвидни проблеми с "Корпоративна търговска банка" АД, свързани с исковия период, вероятно е именно те да са причинили безпокойство на ищеца, а не конкретно забавата на Българската народна банка да приеме решение, което да открие за изплащането на депозитите от вложителите. Дори със закъснение, депозитите със сигурност биха били изплатени, тъй като плащането е гарантирано от държавата, а това изключва настъпването на твърдените от ищеца морални вреди като пряка и непосредствена последица на допуснатото от централната банка нарушение. С оглед на горното съдебното решение в частта, с която са изцяло отхвърлени обективно съединените искове, като неоснователни, е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Съдебният акт е неправилен в частта за разноските. Към момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяване на разноски за ответника при частично или пълно отхвърляне на иска. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага единствено за дела, по които исковите молби са заведени след приемането на разпоредбата. Законодателните промени в чл. 10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ. По изложените съображения касационната жалба се явява частично основателна, а обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде частично отменено само в частта за разноските. Същите доводи относно приложението на чл. 10 ЗОДОВ определят основателност на жалбата срещу постановеното по делото допълнително решение в частта за разноските. С обжалваното допълнително решение АССГ е уважил частично молбата на БНБ за изменение на решение 403 от 24.01.2022г. в частта с разноските, като е взел предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е определил в минимален размер, като е присъдил и включен данък върху добавената стойност. С оглед изхода на делото във връзка с искането за присъждане на разноски на касационния ответник, съдът намира, че същото е изцяло неоснователно, доколкото към момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяване на разноски за ответника при частично или пълно отхвърляне на иска. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага единствено за дела, по които исковите молби са заведени след приемането на разпоредбата. Законодателните промени в чл. 10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на трето отделение