Решение № 11840 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2010 г.

Решение № 11840 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Център" при Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител мл. юрк. Десислава Толева -Илиева, срещу Решение № 590/23.05.2010 г. по адм. дело № 1042/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено Решение № 1027/14.05.2009 г. на Началника на МП "Запад - рибно пристанище" - гр. Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интерцитрус" ООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, счита касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АС-Бургас е било Решение № 1027/14.05.2009 г. на Началника на МП "Запад -рибно пристанище" - гр. Бургас, с което на "Интерцитрус" ООД са определени допълнителни държавни вземания - мито в размер на 900,45 лв. и ДДС - 1788,46 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. За да отмени обжалваното решение, съдът е установил следното: Ответника по касация "Интерцитрус" ООД е осъществило внос на стоки - банани от Еквадор, поставени под режим "внос с едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Вносът е манифестиран с ЕАД № 1001/4-506/17.03.2006 г., като митническата стойност е определена на база на представената инвойс фактура № 167/06/16.03.2006 г. Продавач на стоката е Dole Fresh Fruit International, Коста Рика,, при условия на продажбата - С+R, превозена е с кораб, с посочена във фактурата дата на пристигане - на/около 15.03.2006 г. При извършен последващ контрол е констатирано, че в счетоводството на дружеството се намира допълнително издадена от доставчика фактура № А1901/20.03.2006 г. на стойност 31250 щ. д., с посочено основание - за отклонение на кораба, като с оглед обстоятелството, че вносът на процесната стока е деклариран и оформен с множество документи, стойността на допълнителната фактура е разпределена пропорционално на количествата стоки, декларирани в съответния ЕАД. Административният орган е приел, че разходът по тази фактура е такъв, преди входен граничен пункт, поради което е определил нова митническа облагаема стойност, като по конкретното ЕАД № 1001/4-506/17.03.2006 г., към декларираната в кл. 45 митническа стойност, е прибавена и пропорционалното разпределяне на стойността на количествата стоки, декларирани за поставяне под режим внос със съответния ЕАД, поради което Началникът на МП "Запад - рибно пристанище" - гр. Бургас е издал оспореното решение. По делото е приета съдебно - икономическа експертиза, въз основа на която съдът е установил, че в счетоводството на жалбоподателя, издадената за осъществения внос фактура, включва в своята стойност както стойността на стоката, така и осъществения транспорт, с оглед уговорените условия на продажбата - С + F /стойност на стоката и навло/. В счетоводството на дружеството е намерена и фактура № А1901/20.03.2006 г., с посочено в нея основание за издаването й - заплащане на обезщетение за забава при разтоварване на плавателния съд, като същата е осчетоводена директно на разход, а не е отразена счетоводно като завишаване на стойността на стоката. При изготвяне на заключението вещото лице се е позовало и на документ - "Изложение на фактите", съставен от корабния агент "Christrans Convencional Servises Bulgaria", с който доставчикът работи в България, видно от който, корабът е пристигнал на рейд в Пристанище Бургас на 15.05.2006 г. в 12.00 часа, като разтоварването е започнало на 15.05.2006 г. в 14.10 часа и е приключило на 16.05.2006 г. в 03.00 часа. В същия документ раздел "Забележки" е посочено, че корабът е в закъснение за разтоварните дейности, като в оригиналния текст е употребен термина demurrage /демюрейдж/. От проведена кореспонденция между доставчика и жалбоподателя съдът е установил, че фактура № А1901/20.03.2006 г. касае фактуриране на разходи, които засягат забавата на кораба при разтоварване на плодовете, като поради техническа грешка е използван некоректен термин за разходите, като вместо "demurrage" - обезщетение за забава на кораба при товаро - разтоварните работи, като основание за издаване на фактурата е записано - "deviation" - отклонение от курса на кораба. Съобразно изложеното, съдът е обосновал извода, че фактура № А1901/20.03.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Според съда по делото не са налице доказателства за отклонение от курса на кораба, което би било основание за допълнително начисляване на разходи за превоз на стоката до входен граничен пункт - Пристанище Бургас. Извод за отклонение от рейса на кораба не може да се изведе и от обяснителната записка на управителя на дружеството - жалбоподател, на която се позовава административния орган, тъй като според съда тя не може да се обвърже категорично с конкретния внос, поради това, че съдържа принципно изложение, а не изявление за вноса, оформен с процесното ЕАД. В подкрепа на горните факти е и писмо от 22.10.2010 г. от Dole Europe Ltd., наемател на кораба и организатор на транспорта по конкретната доставка, представено като доказателство пред настоящата инстанция, което е получено след запитване от страна на "Интерцитрус" ООД. От същото е видно, че по случая действително не е констатирано отклонение на кораба, а забава при разтоварване на територията на Рибно пристанище Бургас. Съобразно горното, първоинстанционният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Така постановеното решението е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е правен и е свързан с това дали процесната фактура № А1901/20.03.2006 г. е издадена с основание "demurrage" или "deviation" и съответно дали осчетоводените по нея разходи следва да се включат при определяне на митническата облагаема стойност на внесената стока. Правилно установените по делото факти безспорно сочат, че процесната фактура касае именно разходи за "demurrage" - парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море. Правилно съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, че е налице отклонение от курса на кораба - "deviation". Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 от ЗМ към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Съгласно чл. 39, т. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена свързани с транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане. В тази връзка правилен е изводът на АС, че фактура № А1901/20.03.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Предвид на изложеното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Интерцитрус" ООД, разноски в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Първо "А" отделение,