Решение № 36 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 76/2016 г.

Решение № 36 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 76/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на ТД на НАП - В. моли да бъде отменено решение № 2453/19.11.2015 г. по адм. д. № 1738/2015 г. на Варненския административен съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-9851/05.07.2012 г. на заместник директора на ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ню сълюшънс" ООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-9851/05.07.2012 г. на заместник директора на ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин в гр. В., ул. М. Балабанов, № 34 за срок от 15 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, чл. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. За да отмени наложената принудителна административна мярка съдът неправилно е приел, че актът за установяване на административно нарушение не съдържа ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е издадено. В заповедта е посочено, че са налага принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, освен санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, след извършена проверка в магазина, съставен е протокол от 9.01.2012 г., според който касовата наличност е 208,90 лв, а отчетената касова наличност от ФУ е 8,90 лв и 100 лв налични в началото на деля, приложени са финансов отчет от касовия апарат, опис на паричните средства, разпечатка от компютъра и касова книга за 2012 г. На 20.01.2012 г. управителят на фирмата е дал писмени обяснения, че за сумата 121,89 лв не е издадена фискална касова бележка от касовият апарат в обекта и че сумата е заплатена по касов път. В преписката са приложени обясненията на управителя в цитирания смисъл, разпечатка от компютъра в обекта, според която има завършени осем продажби на сборна стойност от 120,79 лв по изчисления на настоящата инстанция и две поръчки със статус "изчаква" за 96,80 лв и 26,70 лв, които не са включени в изчисленията. На 3.03.2012 г. е съставен акт за установяване на нарушението, в който е констатирано, че са извършени продажби в обекта на стойност 121,89 лв, които са платени по касов път и за тях не са издадени касови бележки. Приложен е и дневният финансов отчет, иззет при проверката, от който е видно, че в касовият апарат са отразени продажби за 8,90 лв и 100 лв. При тези данни съдът необосновано е приел, че в заповедта не е описано ясно и точно нарушението. Правилно е определено основанието за нарушението - неиздаване на касов бон от касова апарат с фискална памет по чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, чл. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Неправилен е и изводът, че не са налице фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка за извършено нарушение по чл. 118 от ЗДДС. Съдът неправилно е обсъждал невлязло в сила решение № 2063/29.10.2015 г. по нахд. № 2901/2015 г. на Варненския РС. З. наказателните постановления и решенията, с които са отменени или оставени в сила няма аналогичен текст като чл. 300 от ГПК, поради което те не обвързват доказателствено съда, а представляват в процеса доказателства, наред с останалите доказателства по делото. Неправилно съдът е приел, че не са изложени мотиви за определянето на размера на мярката и че не е посочено основание за налагането й. В заповедта е посочен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, който задължава административния орган при условия на обвързана компетентност да наложи принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни на лице, което не спази реда за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за продажби. Необоснован е изводът на съда, че запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба. Съдът правилно е посочил целите на принудителната административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, но необосновано е приел, че наложената мярка няма отношение към предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против заповедта. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение 500 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,