Решение № 12250 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по искане за отмяна от М. С. С., действащ в качеството си на ЕТ М. С. - Комерс , с ЕИК 130603763, чрез адв. Д. Енчев на влязло в сила решение 4952 от 10.05.2023 г. по адм. дело 9055/2022 г. на Върховния административен съд. Искателят твърди, че са налице основанията за отмяна по чл.239, т.1, от АПК. По подробно изложени в искането съображения претендира тяхната отмяна. Ответникът Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, гр. София чрез адвокат А. Пачаманов и адвокат В. Герджиков, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното: С решение 4952 от 10.05.2023 г. по адм. дело 9055/2022 г. Върховният административен съд е отменил решение 4746 от 11.07.2022 год. по адм. дело 3474/2020 г. по описа на Административен съд - София - град и е отхвърлил жалбата на М. С. С., действащ в качеството си на ЕТ М. С. - Комерс , ЕИК 130603763 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/3105 от 02.03.2020 г, издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Адм.д. 7516/2023 г. на Върховния административен съд е образувано по искане за отмяна на влязлото в сила решение по адм.д. 9055/2022 г. Върховният административен съд от ЕТ М. С. - Комерс , на основание чл.239, т. 1 от АПК. С решение 3457 от 21.03.2024 г. по същото дело петчленния съдебен състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането. Съдът е приел, че не са изпълнени основанията за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК. При тези данни настоящият петчленен съдебен състав на ВАС приема искането за отмяна за процесуално допустимо. Съгласно чл. 242, ал 2 АПК /Нова ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ по реда на ал. 1 се оставя без разглеждане и всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл. 239. Съгласно чл.239 т.1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая са уредени две хипотези, обуславящи отмяна на съдебния акт първата касае наличие на нови обстоятелства, а втората наличие на нови писмени доказателства. В настоящото производство се твърди наличието на нови обстоятелства, докато произнасянето на ВАС по адм.дело 7516/2023 г. касае наличието на нови писмени доказателства. Предвид изложеното настоящият петчленен състав счита, че процесното искане за отмяна е допустимо, доколкото касае различно правно основание първата хипотеза на чл.239 т.1 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съобразно установената трайна практика на Върховния административен съд новите обстоятелства са факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо конкретния спор и не са включени във фактическия материал по делото. Ето защо в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, установена след като решението е влязло в сила, но която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Във всички изброени хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и те да не са били известни на страната, която ги представя. В настоящата хипотеза не са налице кумулативно регламентираните предпоставки по чл. 239, т. 1 АПК, а именно - страната да е положила необходимата грижа да узнае соченото обстоятелство и да го докаже и това обстоятелство да е от съществено значение за решаване на делото. Настоящият петчленният съдебен състав намира, че документът, приложен към искането за отмяна, не обективира нови обстоятелства, които да не са могли да станат известни на страната при административното и съдебното разглеждане на спора. В хода на съдебното производство са установени пълномощниците, представлявали двамата еднолични търговци, за които административният орган, а впоследствие и съдът са приели, че са действали съгласувано с цел изкуствено създаване на условия за предоставяне на финансова помощ. Ето защо в хода на процеса за страната не е било невъзможно да установи дали тези консултанти осъществяват съвместно дейността си и само поради това използват един и същ адрес за кореспонденция с ДФЗ, имат един и същ адрес за контакт, единият от консултантите е представлявал и двамата търговци при подаване на заявление за авансово плащане; банковите сметки на търговците са в една и съща банка, съответно и банковите гаранции са издадени от една и съща банка; един и същи нотариус е заверил пълномощните, дадени и от двамата бенефициери; доставчиците по представените фактури са идентични и за двамата търговци. Следва да се отбележи и това, че тези твърдения на страната са били наведени още с жалбата против издадения АУПДВ и са били предмет на обсъждане в решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Отделно от това, твърдяното обстоятелство не е от съществено значение за решаването на правния спор, предмет на искането за отмяна. Това е така, защото съдът е обосновал извода си за наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на т. 46 от § 1 ДР на Наредбата и на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета след подробно обсъждане и на останалите факти по спора, цитирани по-горе, включително и издаденото обратно писмо. Ето защо съдът приема, че представените доказателства не биха били от съществено значение за решаването на правния спор, предмет на искането за отмяна. По така изложените съображения искането за отмяна на решението на ВАС следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски в размер на 62 083,68 лв. от процесуалния представител на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, гр. София, както и възражението за прекомерност от искателя чрез процесуалния му представител, ще следва искането за разноски да се уважи за сумата от 3 000 лв., а не в пълния претендиран размер. Производството е за отмяна на влязло в сила решение, което е извънинстанционно и в него не се решава материално правния спор по същество, както е в редовно инстанционно съдебно производство, поради което материалният интерес не определя размера на разноските. В тази връзка следва да се посочи, че за отмяна на влязло в сила решение държавната такса съгласно разпоредбата на чл. 242а АПК е 30 лв., респ. 150 лв., което означава, че тази такса не е в зависимост от материалния интерес, за разлика от таксата по чл. 227а, ал. 1, изр. 2 АПК в касационното производство. Същото се отнася и за разноските и с оглед направеното възражение за прекомерност, сложността на правния спор и решаването му пред ВАС, петчленен състав в едно съдебно заседание, то възражението на искателя е основателно и разноските за Държавен фонд Земеделие, гр. София следва да се присъдят в размер на 3 000 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия