Решение № 10416 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2013 г.

Решение № 10416 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Еленко Цветков Николов от гр. Монтана против решение от 20.12.2012 г. постановено по адм. дело № 593/2012 г. по описа на Административен съд - Монтана. С решението е отхвърлено оспорването му срещу решение № 49 от 01.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Монтана. С това решение е отхвърлена жалбата на Еленко Цветков Николов срещу разпореждане № 3203113282 от 10.07.2012 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при РУ "СО" - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението при определяне на времетраенето на претърпяната репресия. Според касатора, на основание приложените копия от писмени доказателства, които се намират в КРДОПБГДСРСБНА (Комисията по досиетата), заверени с подпис и печат от същата, точно е определено времетраенето на претърпяната репресия - от м. март 1951 г., когато е образувана активна разработка за издирване на лицето от Държавна сигурност (ДС) Михайловград, до 19.09.1956 г., когато с Постановление на МВР - ДС - София, отдел VIII, е прекратено издирването срещу лицето (общо 66 месеца претърпяна репресия), а не както е определил административният орган с разпореждането - от 15.10.1954 г. до 15.06.1956 г. (общо 20 месеца). Ответникът по жалбата, директорът на РУ "СО" - Монтана, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С разпореждане № 3203113282 от 10.07.2012 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Монтана, по заявление от 19.04.2010 г. на Еленко Цветков Николов е отпусната добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, за 20 месеца изтърпяна репресия, към получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Еленко Цветков Николов е оспорил разпореждането с мотива, че е имал качеството на нелегален за периода от месец март 1951 г. до 19.09.1956 г., т. е. за 66 месеца, а не за периода от 15.10.1954 г. до 15.06.1956 г., т. е. 20 месеца, както е преценил пенсионният орган. Разпореждането е постановено въз основа на решение № 9033 от 22.06.2012 г. постановено по адм. дело № 2142/2012 г. по описа на Върховен административен съд (приложено към настоящата преписка). Със същото е отменено решение № 90-1 от 10.11.2011 г. на директора на РУ "СО" - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 1142 от 27.09.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Еленко Цветков Николов е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ и е изпратена преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ "СО" - Монтана за ново произнасяне по искането на Еленко Цветков Николов с вх. № МП-6212 от 19.04.2010 г., уточнено с молба вх. № МП-6212-2 от 15.09.2010 г. за отпускане на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ съобразно указанията в мотивите на решението. Съгласно указанията, административният орган е следвало да се произнесе след изясняване на релевантните факти и обстоятелства въз основа на представените от лицето доказателства. ВАС е указал, че наличието или не на незаконна репресия е обективен факт, който не може да бъде третиран по различен начин за целите на обезщетението по чл. 2 от ЗПГРРЛ и за целите на добавката към пенсията по чл. 9 от ЗПГРРЛ, след като и двете разпоредби регламентират незаконната репресия "бил нелегален" като основание за ползване на правата предвидени в съответните разпоредби. Това обстоятелство е било съобразено от ръководителя на пенсионното осигуряване при издаване на разпореждане № 3203113282 от 10.07.2012 г. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Еленко Цветков Николов против решение № 49 от 01.11.2012 г. на директора на Районно управление "социално осигуряване" (РУ "СО") - гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 3203113282 от 10.07.2012 г. на ръководител "Пенсионното осигуряване" при РУ "СО" - гр. Монтана, с което по заявление от 19.04.2010 г. му е отпусната добавка по чл. 9, ал. 1, т. 22 от Закона за политическа и гражданската реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) за 20 месеца изтърпяна репресия, към получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. За да постанови този резултат Административен съд - Монтана е приел, че правилно е определен както характера на репресията - "бил нелегален", така също и нейната продължителност, в отговор на възражението в жалбата, че наложената репресия е продължила от март 1951 г. до 19.09.1956 г., т. е. 66 месеца, а не както е приел пенсионния орган - от 15.10.1954 г. до 15.06.1956 г., т. е. 20 месеца. Съдът е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства, като е взел предвид и указанията, които са били дадени на административния орган съобразно отменителното решение на ВАС, шесто отделение, постановено по адм. дело № 2142/12 г. Правилно е изчислен според съда периодът на продължителността на репресията от 15.10.1954 г. до 15.06.1956 г. или двадесет месеца и съответно правилно е била определена добавката към получавана пенсия от касатора. По делото е било установено безспорно, че на касатора е изплатено и обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 2 - 5 от ЗПГРРЛ със заповед № РД-16-10 от 23.08.2011 г. на Областния управител, в която е установена продължителността на репресията - за периода 15.10.1954 г. до 15.06.1956 г. или общо двадесет месеца, а също е признато, че същият е бил "нелегален", като предпоставка за изплащане на дължимото обезщетение. Правилно съдът е приел, че е недопустимо фактите за характера и продължителността на репресията да се третират различно за целите на обезщетението по реда на чл. 2 - 5 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, както и за целите на добавката към пенсията. След като Еленко Цветков Николов е бил обезщетен за горецитирания период по реда на чл. 2 - 5 от закона, за същия период му се дължи и добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1, т. 22 от закона. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - Монтана следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение