Решение № 9015 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2014 г.

Решение № 9015 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Димова, против решение № 1865 от 22.07.2014 г. постановено по адм. дело № 4206/2013 г. по описа Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-187/6.08.2013 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден мълчаливо от директора на при дирекция "Местни данъци" при община Варна, в частта с която на Милен Михайлов Андонов са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2010 г. за разликата над 50.96 лв., както и лихва върху задължението в размер над 14.54, за 2011 г. за разликата над 50.96 лв, както и лихва върху задължението в размер на 9.27 лв, за 2012 г. за разликата над 50.96 лв., както и лихва върху задължението в размер над 4 лв. Касатора оспорва решението, в частта с която е отменен АУЗД № МД-АУ-187/6.08.2013 г. на орган по приходите като неправилно, поради противоречие с материалния закон, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Милен Михайлов Андонов в отговора на касационната жалба оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура - излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна . За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че обжалваният АУЗД № МД-АУ-187/6.08.2013 г. е издаден от компетентен орган по чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, но в противоречие с материалноправните норми. Съдът е изложил доводи, че имотите на жалбоподателя попадат в строителните граници на община Варна и в районите, които съгласно заповедите на кмета № 3558/30.10.2009 г., № 3434/29.10.2010 г. и № 3825/28.10.2010 г., за съответните години - 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са определени границите в които общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и почистване на териториите за обществено ползване. Само имот по партида 3903270970008 за 2010 г. е извън тези граници. Въз основа на представените по делото доказателства, както и от допуснатата и приета по делото експертиза съдът е приел, че не са представени доказателства за реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за предоставяне на услугата чистота на териториите за обществено ползване. Съдът в мотивите си е изложил доводи, че само принадлежността на имота към дадена територия не може да обоснове задължението за заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а услугата следва да бъде реално предоставяна. От представените по делото доказателства съдът е приел, че около имотите на жалбоподателя няма поставени съдове за събиране на смет и сметосъбиращите автомобили не извършват таква услуга за процесните имоти. Предвид изложеното съдът е приел, че с издаденият АУЗД на жалбоподателя неправилно са вменени задължения за заплащане на ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване . Относно предоставяне на услугата чистота на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че административният орган въпреки дадените указания не е представил доказателства за реалното и предоставяне. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, съгласно която, не се дължи такса ако услугата не е реално предоставяна от общината. Предвид което и при липса на представени доказателства от страна на административния орган, съдът е счел, че относно този компонет не следва да бъде надчислявана такса. Относно компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения съдът е приел, че съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се дължи такса само ако няма депо за битови отпадъци, като дължимостта и не е обвързана с ползването на имотите. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай не е налице изключението визирано в разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, тъй като имотите се намират в район, в който община Варна е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо находящо се в с. Въглен, което е функциониращо, като това обстоятелство е общоизвестен факт и не подлежи на доказване. Според чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. С оглед така установеното съдът е направил извод, че жалбоподателят дължи ТБО единствено за компонента - обезвреждане в депа и други съоръжения, предвид което е определил задълженията му за процесните имоти за периода от 2010 г. - 2012 г. и лихвата към тях. В контекста на изложеното и при липса на материалноправните предпоставки изложени в АУЗД, съдът го е отменил в частта, с която на Милен Михайлов Андонов са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2010 г. за разликата над 50.96 лв., както и лихва върху задължението в размер над 14.54, за 2011 г. за разликата над 50.96 лв, както и лихва върху задължението в размер на 9.27 лв, за 2012 г. за разликата над 50.96 лв., както и лихва върху задължението в размер над 4 лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения за битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота, за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Таксата за битови отпадъци не е данък и този факт е ноторен. Това означава, че таксата не се дължи единствено поради факта на правна връзка между задължения субект и разположен на територията на съответната община имот. Таксата за битови отпадъци е публично задължение, което задължените субекти дължат тогава, когато общината им престира услуга. В случая първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че по делото не са представени доказателства, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, реално е предоставяна от общината, предвид което за този компонет такса не следва да бъде начислявана и не се дължи. Относно услугата - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за да е налице задължение за заплащането й е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за лицето не възниква задължение за заплащането й предвид изрично регламентираното в разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват доказателства в тази насока, поради което не следва да бъде надчислявана такса и за този компонет. Относно услугата - депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения - съдът е достигнал до правнообоснования извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения по отношение на процесните имоти за посочените периоди, се дължи. В случая не са установени по никакъв начин обстоятелства по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, при които таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. Имотите на жалбоподателя попадат в района на община Варна, като за дължимостта на таксата за обезвреждане на отпадъци в депа не е обусловена от характера на имота или неговото ползване, а от наличието или липсата на депо. Служебно известно е обстоятелството, че на територията на община Варна съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, са извозвани и разтоварвани в това депо. Ето защо правилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения се дължи. С оглед така установеното от фактическа и правна страна постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от страните поради, което и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение