Решение № 6670 от 21.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Иванов, Н. Недялков и Ф. Недялкова, от град София, чрез адв. Сотиров като процесуален представител, срещу решение 6906 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело 5285/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират разноски. Ответникът Р. Сакутова, чрез пълномощника си адв. Гебрев, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София чрез юрисконсулт Асенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Ж. Иванов, Н. Недялков и Ф. Недялкова против заповед 18-2996-16.03.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София-град. С обжалваното решение жалбата на Ж. Иванов, Н. Недялков и Ф. Недялкова срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна в частта за изменение на КККР, одобрена със заповед РД-18-13/2012 г. на изпълнителен директор на АГКК с нанасяне на източната граница на ПИ с идентификатор 02659.2192.355 към ПИ с идентификатор 02659.2192.358. В останалата част съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че в случая се касае за непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Излага съображения, че предвид констатациите на вещото лице изменението отразява действителното положение на обектите на място и съобразно представените документи за собственост от страните по делото. Съдът е приел също, че правният интерес на жалбоподателите да оспорят заповедта на началника на СГКК е налице единствено по отношение нанасянето на имот с проектен идентификатор 02659.2192.355, което нанасяне засяга имот с идентификатор 02659.2192.358, с площ 1063 кв.м., който в кадастралния регистър е записан с начин на трайно ползване за ниско застрояване. В този обхват е дължимо произнасяне по оспорването. Самата жалба, инициирала настоящото съдебно производство е срещу цялата заповед, без да се прецизира коя част евентуално се засягат законните интереси на оспорващите. В частта, с която заповедта не засяга интересите на жалбоподателите и имота им, жалбата е недопустима и се оставя без разглеждане. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата. Относимите за спора факти са установени след преценка на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени правилни и обосновани правни изводи. Според § 1, т. 16 ДР ЗКИР непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР отстраняването на непълноти и грешки се извършва въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В случая с оспорената заповед е удовлетворено подаденото до органа. По делото е установено, че административното производство е образувано по Заявление per. 01-494220- 23.10.2020г. от Р. Сакутова и Т. Сакутов, чрез пълномощник Р. Сакутова за нанасяне на промени в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти (КККР) за поземлени имоти с идентификатори. 02659.2192.1963, 02659.2192.1960, 02659.2192.358 и 02659.2192.355, находящи се в гр. Банкя, район Банкя, Столична община. С процесната заповед, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3 и чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗКИР, е одобрено изменение в КККР, което се изразява в нанасяне на северната, източната и южната граници на ПИ с идентификатор 02659.2192.355 в съответствие със северната, източната и южната граници на УПИ XIX-300, кв. 18 по действащия план на гр. Банкя - [жк], одобрен със Заповед 330/17.10.1977г., съгласно документ за собственост и проект, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. По делото е била допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, парцелната странична линия между УПИ XVIII-110 на жалбоподателите и процесното УПИ XIX-зоо, кв. 18 е проектирана и одобрена с одобряването на действащия регулационен план на [жк], от 1977 г. Действащият регулационен план на кв. Михайлово е изработен върху кадастрална основа по приет през 1962 г. кадастрален план. Процесните имоти - пл. но на жалбоподтелите и пл. 300, част от който е процесния УПИ XIX-300 на Сакутови, са нанесени в к.л. 5, л. 270 от делото. През 1982 г. е изработен нов кадастрален план. Границите в кадастралната карта между процесиите имоти се покрива с границите по архивен кадастрален план, предхождащ КККР. Границите, отразени в КК са изместени спрямо одобрените в действащия регулационен план. Границата между процесиите имоти е тази, която е одобрена с регулационния план. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, УПИ по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Следователно, регулационните линии по приложената регулация /в отсъствие на констатации, РП да не е влязъл в сила/следва да бъдат отразени на място върху терена или нанесени в картите и плановете, от което следва да са отразени в КК. Несъответствието налага отстраняването и привеждането на кадастралната граница по регулационна линия по реда на чл. 54 вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Границите в одобрената КК са с различно местоположение спрямо одобрените регулационни линии по per. план. В заключението се сочи, че грешката е в одобрената КК за ПИ с идентификатор 02659.2192.355, който не е нанесен съгласно одобрените граници по регулационния план и в съответствие с документ за собственост.От приложената графична част, както към проекта за изменение на КК, така и предложена от експерта се установява, че и посоките с изключение към уличната кадастрална граница и perулационната линия за имота на заинтересованите страни Сакутови съществуващото изместване следва нанасяне на кадастралните граници по регулационните линии. При тези данни правилен и обоснован е изводът на съда, че в случая е налице хипотезата на непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Обосновано е прието от съда, че поземлен имот с идентификатор 02659.2192.358 съсобствен на жалбоподателите е съседен на имота на з. страни Сакутови от изток. Следвайки действащия регулационен план, искането за изменение на КККР е кадастралните граници да са по регулационните линии. Влезлия в сила регулационен план обаче, доколкото се отнася до регулационната линия, няма пряко отчуждително действие. С него не се променя: автоматично мащаба на границите на собственост върху имот на определено лице. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е приел, че законно или незаконно строителство в производсвата по ЗКИР не се коментира. Местоположението на съществуващата ограда между имотите на Сакутови и жалбоподателите е идентично с границата между УПИ XIX-300 и XVIII-но, кв. 18 по действащия регулационен план. Следва да се вземе предвид и заключението на вещото лице в с.з. от 06.04.2022 г., че масивната ограда е по регулационната линия по действащ РП. От това следва, че между имотите на жалбоподателите и заинтересованите страни Сакутови има материализирана ограда, по действащ РП, по която е поискано да се нанесе кадастралната граница и това е в съответствие с изискванията за правилно отразяване на кадастралните граници. Правилно е прието от съда, че противно на изложеното в жалбата, в случая не е налице и хипотезата на спор за материално право. В практиката на съда неотклонно се приема, че за да бъде налице спор за право на собственост, трябва обективно да има пресичане на границите на съществуващи имоти, при наличието на конкуриращи се документи за собственост. Документът за собственост удостоверява наличието на право на собственост на носителя. Такъв документ е титул за собственост, или договор за прехвърляне на собственост, какъвто заявителят в производството при исканото изменение на КККР не представя, за да се твърди, че се нарушава правото на собственост на жалбоподателите. За да може съдът да установи, че към момента на изменението на КК,между собствениците на съседните имоти следва да има доказателства от които да се прави предположение за конкуренция на право но собственост. Оспорващата страна следва да докаже, че с изменение на КККР и нанасянето на източната граница на имота на Сакутови се дублират права по самостоятелни за всеки имот собственически документи. В жалбата такова основателно оплакване няма. Предвид изложеното обжалваното решение в отхвърлителната част е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените от касаторите основания за отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Касационната жалба подадена срещу решение 6906 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело 5285/2021 г. по описа на Административен съд София град в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Ж. Иванов, Н. Недялков и Ф. Недялкова против заповед 18-2996-16.03.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София-град, в останалата част, е недопустима, тъй като е просрочена. Това е така, тъй като в първоинстанционното решение изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, а в прекратителната част, с характер на определение - с частна жалба в седемдневен срок от съобщението пред ВАС. Съобщенията с препис от решението са връчени на касаторите редовно на 30.11.2022 година, като седемдневния срок за обжалване, касаещ прекратителната част в решението е изтекъл на 07.12.2022 година. Касационната жалба е подадена на 13.12.2022 година, шест дни след изтичането на срока за обжалване в тази му част, поради което касационната жалба, като просрочена, следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на делото, направеното от ответника - началника на служба по геодезия, картография и кадастър-София искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Разноски се дължат и на ответника Р. Сакутова, които са в размер на 1300 лева адвокатско възнаграждение, видно от представения списък с разноски и договора за правна защита и съдействие. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение