Решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г.

Решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Д. А. К. от[населено място]/починал и заличен като страна, като на негово място са конституирани наследниците му - З. К. М. - съпруга и И. Д. А. и А. Д. А. -деца/, чрез процесуалния си представител-адвокат В. и от Районен съд[населено място] против въззивно решение № 323 от 16.11.2009 г. по в. гр. д. № 763 по описа за 2009 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 742 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 2855/2008 г. на Окръжен съд Пловдив, с което са осъдени П. на Република България и Районен съд[населено място]-солидарно да заплатят на Д. А. К. сумата от 3 000 лв. -обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл. 310, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 309 от НК и чл. 323 от НК, по които е бил оправдан, като е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000 лв. Искането на касатора Д. А. К. е за отмяна на така постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с пълно уважаване на предявения иск. Искането на касатора Районен съд [населено място] е за отмяна на така постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне спрямо него на предявения иск. С определение № 548 от 28.05.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос за това-дали направената от въззивния съд преценка на обстоятелствата по делото относно вината, вредата и причинната връзка между виновното деяние и настъпилия резултат са съобразени с изискванията, посочени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. В съдебно заседание касаторите не се явяват лично. Касаторите-физически лица се представляват от процесуален представител, който поддържа направеното с касационната жалба и изложено по-горе искане. Представя писмени бележки. Становището на представителя на П. на Република България е, че от подадените касационни жалби - основателна е само тази на Районен съд Царево. Пледира за определяне на обезщетение в минимален размер, пред вид наличието и на други висящи дела през процесния период срещу пострадалия, с оглед наличието на лични проблеми с бившия му съдружник и невъзможността да бъдат разграничени конкретните вреди, които са претърпени-в резултат само на процесните деяния. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По поставения въпрос: Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ - държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Обезщетяването на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси-се прилагат общите разпоредби на ЗЗД / т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т. 11 от цитираното ТР № 3/2004 г. и т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС -обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост като задължително се отчита броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда. В мотивите към решенията си- съдилищата трябва да посочат всички обстоятелства, обуславящи причинените вреди, както и да изложат своите доводи-как приетите от тях за установени обстоятелства са повлияли на извода им при определяне по справедливост на размера на дължимото обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например № 317 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 4620/08 г., № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/09 г./-ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства- продължителността на наказателното преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/, личността на увредения/включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. В конкретния случая-въззивният съд след като само е описал хронологически фактите по делото, е приел, че "предявеният иск е доказан по основание и частично по размер до 3 000 лв. "При положение, че не е изложил аргументи, въз основа на кои точно от изброените от него обстоятелства е направил извода си и защо остойностява до този размер причинените вреди- съдът е постановил акта си в противоречие с цитираната практика на ВКС. Постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а въпросът решен по същество. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира за изцяло основателна жалбата на Районен съд[населено място] и за частично основателна жалбата на касаторите З. К. М., И. Д. А. и А. Д. А.. Безспорно установено е по делото, че срещу Д. А. К. са били водени две полицейски производства-№ 7/2005 г. на Р. [населено място] за деяние извършено на 11.08.2004 г. по чл. 310, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и № 118/2005 г. за деяние извършено на 8.09.2004 г. по чл. 206 от НК. По първото дознание е бил внесен обвинителен акт на 1.07.2007 г. в РС Раднево, по който е образувано н. о. х. д. № 419/05 г. След проведени няколко съдебни заседания, съдът- по искане на прокуратурата -е прекратил производството и й е върнал материалите. П. е обединила ДП № 7/2005 г. и ДП № 118/2005 г., изготвила е нов обвинителен акт, в който деянията са преквалифицирани -по чл. 310, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 323 от НК. Н. обвинителен акт е бил внесен на 25.04.2006 г. По него- на първа инстанция /по н. о. х. д. № 112/2006 г./е постановена оправдателна присъда за деянието по чл. 310, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и осъдителна присъда за деянието по чл. 323 от НК. Последвали са протест и жалба, по които въззивният съд /С. окръжен съд /- с присъда № 56 от 9.04.2008 г. -е потвърдил оправдателната присъда и е отменил осъдителната, като и в тази част деецът е бил оправдан. Присъдата е влязла в сила в края на месец април 2008 г. поради липса на подаден протест. Установено е по делото /чрез показанията на трима свидетели-брат, колега и приятел на ищеца/, че проблемите за Д. А. К. са започнали след възникнало между него и бизнес-съдружникът му неразбирателство. За тези три години, през които е било висящо наказателното производство, завършило с оправдателна присъда- е настъпила съществена промяна в поведението и живота на ищеца. Той е изцяло е променил начина си на живот- затворил се в себе си, започнал е да страни от близки и приятели, авторитетът му в града е бил подронен, избягвал е да се появява на обществени места, станал е несдържан в отношенията си и се е разболял от неизличимо заболяване. През това време не е работел нищо, като според свидетеля К. -той е бил изцяло ангажиран с водените от него и срещу него дела. Установено по делото е и че през1990 г. ищецът е бил реабилитиран за извършено от него през 1971 г. деяние, през 2004 г. бил е осъден с влязла в сила присъда, а през 2000 г. срещу него е образувано полицейско производство, което по-късно е спряно. По касационната жалба на З. К. М., И. Д. А. - лов и А. Д. А., като правоприемници на Д. А. К.: Въз основа на изложените по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ - на Д. А. К. са причинени неимуществени вреди от органите на дознанието и П. от незаконно обвинение в извършване на две престъпления/по чл. 310, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 323 от НК, по които той е бил оправдан от съда/. Вредите се изразяват в претърпени в продължение на три години страдания, в резултат на воденото разследване по две полицейски производства- ДП № 7/2005 г. и ДП № 118/2005 г., повдигнати и поддържани обвинения за престъпления, по които са образувани две съдебни дела/по-късно едното прекратено, а другото приключило с оправдателна присъда/. Като пряка последица от тях е установено, че Д. А. К. е променил начина си на живот, като освен, че е бил принуден да прекрати работата си, е ограничил личните си контакти и е изменил начина си на поведение. В тази връзка -не могат да бъдат споделени доводите на П. за неоснователност на иска, поради невъзможност да бъдат отграничени вредите, причинени в резултат на конкретните обвинения, пред вид наличието на предишни осъждания и други висящи производства. Липсата на чисто съдебно минало и наличието на друго висящо дело/при това спряно/ са ирелевантни за настоящето производство, което има за предмет-преценка на причинените на Д. А. К. вреди в резултат на незаконно му обвинение за извършване на две престъпления-по чл. 310, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 323 от НК за деяния, осъществени на 11.08.2004 г. и на 8.09.2004 г. За да определи размера на следващото се обезщетение, съдът съобрази - продължителността на наказателното преследване/три години/, броя на деянията, по които незаконно е било повдигнато обвинение/две/, вида на деянията/умишлени/, гореизброените причинени вреди, които надвишават тези, които неизбежно следват по човешка презумция, тъй като са довели до дискредитиране на ищеца в обществото и невъзвратимо са променили начина му на живот. Въз основа на тях съдът счита, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 12 000 лв., а в останалата част претенцията- следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По жалбата на Районен съд [населено място]: Многократно в свои решения, включително и в такива, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /например решение № 32 от 21.09.2010 г. по гр. д. № 3137/08 г. и решение № 345 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 5076/08 г./ - ВКС е посочвал, че за съда отговорност за вреди поради осъждане за налагане на наказание по НК, когато лицето след това е било оправдано, възниква само при наличие на влязла в сила осъдителна присъда, която впоследствие е била отменена по реда на извънредните способи за отмяна. При наличие на постановена осъдителна присъда/каквато в случая е тази на Районен съд Раднево/, която е отменена по реда на инстанционния контрол и по този ред лицето е оправдано- съдът не носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, защото не е налице "осъждане на наказание по НК", по смисъла на закона. На това основание -искът срещу районен съд Р. е неоснователен и следва да бъда отхвърлен. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение