Решение № 192 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2015 г.

Решение № 192 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "К и К и Ко" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу Решение № 5595/20.08.2015 г., постановено по адм. дело № 152/2013 г. по описа на Административен съд С. град. С. същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като спорът се реши по същество от касационната инстанция. Претендира разноски по делото. О. С. община чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на "К и К и Ко" АД, гр. С., против Столична община, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 284224.30 лева, мораторна лихва върху сумата в размер на 88144.73 лева за периода 29.12.2009 г. до 28.12.2012 г., както и законната лихва върху сумата до датата на заплащането и, като произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед на кмета на Столична община, с която е наредено спиране на изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж, изпълняван от ищеца. От съда е дадена възможност на страните да ангажират доказателства по делото във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от "К и К и Ко" АД против Столична община обективно съединени искове. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен с влязло в сила решение административен акт, заповед за спиране на строително монтажни работи на описания в исковата молба строеж, но претендираните вреди не се явяват пряка и непосредствена последица от отменения акт. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема следното: Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за имуществени вреди. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че неправилно е прието от първоинстанционния съд по отношение на първия от обективно съединените искове, че необходимостта от укрепване на изкопа, с оглед спиране на строежа, разноските за което укрепване се претендират за обезщетяване, е възникнала преди издаване на отменения административен акт. Необходимостта от извършване на укрепителни работи, преди издаване на административния акт е установена от представената по делото заповед на проектанта на строежа. Нейното изпълнение е започнало преди издаване на административния акт, на чиято отмяна се основават причинени вреди от ищеца, като след издаване на заповедта, в изискуемия се от закона, Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството акт. Обр. 10, изрично е предвидено именно довършване на укрепването от южната страна, при отбелязване, че дейността се извършва в момента. Относно предписаното изместване на дренажна тръба е посочено лошото и състояние, което несъмнено не произтича от отменения административен акт. Следователно, както извършеното укрепване, така и преместването на дренажна тръба е било задължително и изпълнението му не е обусловено от отменената заповед на кмета на общината. Че се касае до започнати и подлежащи на довършване дейности произтича и от факта, че се претендират извършени разходи в периода от 17.05.2007 г., датата на издаване на отменената заповед, до 19.05.2007 г., в петдневния срок за изпълнение на заповедта, съгласно т. 1 от нея. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е налице пряка причинна връзка между твърдените вреди и настъпилия вредоносен резултат по отношение на втория обективно съединен иск, с който се претендира обезщетяване на разходи, сторени във връзка с допълнително укрепване на изкопа в периода 22.05.2007 г. до 17.07.2007 г. Предприетото укрепване произтича от атмосферните условия. Твърденията, че същото не би се наложило, ако строителството на започнатия строеж бе продължило и достигнало сочената от жалбоподателя фаза не са доказани по делото. Освен това недоказано е твърдяното в исковата молба, че едва след спиране на строителството е имало обилни дъждове, довели до компрометиране на извършеното до този момент укрепване. Укрепването на изкопа е било задължение на ищеца по одобрения Проект за безопасност и здраве, като част от одобрените инвестиционни проекти, при извършване на изкопните работи в случай на обрушвания в резултат на неблагоприятни атмосферни условия. Освен това допълнителното укрепване на изкопа е извършено въз основа на последващ отменената заповед на кмета на общината административен акт, заповед на главния архитект на С. от 23.05.2007 г. Именно този акт, вменяващ задължения на ищеца е изпълнен от него, както се твърди и в исковата молба, като законосъобразността му не е оспорена и не се оспорва. Обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите подлежат на установяване със съставените и изготвени съгласно изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове и протоколи - чл. 1, ал. 4 от нея. В случая строителството е продължило след съставяне на 15.05.2008 г., на акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за спрян строеж, Приложение № 11 към чл. 7, ал. 1, т. 11 от Наредба № 3/2003 г., представен по делото. Този акт не установява сочените в исковата молба обстоятелства за извършени конкретни строителни дейности. В него не се съдържа фактическо изложение, дължимо се от закона, относно състоянието на строежа, чието продължаване е прието. Следователно и твърдяните за осъществени дейности след спиране изпълнението на строително-монтажни работи с отменената от съда заповед в изведения от ищеца обем остават недоказани. Не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила соченото в касационната жалба несъобразяване на първоинстанционния съд с фактически установявания в мотивите към друго съдебно решение. Твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства подлежат на доказване с допустимите от закона доказателства в производството по делото, като тежестта на доказване е на ищеца. В случая предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, правилно са отхвърлени с обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение