Решение № 7270 от 2.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 513/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. И. Ц., чрез процесуалния му представител адв. Михова, срещу решение 2082 от 05.12.2024г., постановено по адм. дело 537/2024г. по описа на Административният съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 1261/30.07.2024 г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването на незаконен строеж Ограда находящ се в УПИ I, кв. 23а, по плана на [населено място], [улица], в частта надвишаваща височината на плътната част на кота +0,60 м, в съответствия с изискванията на чл. 48, ал. 7 и чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Враца, чрез процесуалния си представител юрк. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС гр. Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в съответствие с изискванията за форма, съдържание и реквизити, като строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, като се е основава на събраните в хода на производството доказателства, включително приетата съдебно техническа експертиза. Приел е, че в конкретния случай, строежът представлява ограда, която и от констатациите на служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в съставения КА и от заключението на вещото лице, е с променлива височина на плътната част 0,60 м; 0,77 м; 0,80 м; 1,98 м; 2,20 м, като се има предвид тухлената зидария и крайната височина на стоманобетонните носещи колони. Посочено е, че при това положение е очевидно, че не се вписва в изключенията, за които нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ предвижда облекчен режим, а именно без издаването на разрешение за строеж. Съдът е посочил още, че принципно вярно е, че законът не дава легална дефиниция на понятието прозирна, но не е и необходимо, доколкото е общоизвестно, а и според тълковен речник на българския език, прозирен е синоним на думата прозрачен. Премахването на три тухли непосредствено над бетоновата основа, с височина 0,55 м - 0,60 м и три към средата на тухлената зидария с височина 2,20 м, с повторено същото действие през няколко метра от дължината на оградата, очевидно не я прави нито лека /предвид изпълнението с тухли и бетон/ нито прозрачна, за да се впише в изключенията, за които законът не предвижда разрешение за строеж. Това обуславя неприложимост на цитираната разпоредба по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ и за констатираното строителство, макар да не е необходим одобрен инвестиционен проект, е задължително разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Тоест, юридическият факт, с чието проявление правната норма свързва постановяване на заповед от вида на процесната, е налице към момента на издаването й, същият е надлежно установен и правилно квалифициран, поради което съдът приел за установено, че материалният закон е спазен. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, без нарушение на формата с посочени правни основания, които съответстват на изложените фактически такива, и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Обосновано е прието от съда, че заповедта е издадена почти две години след проверката и след съставения констативен акт, но законът не съдържа изискване в какъв срок да бъде сторено това. За пълнота следва да се отбележи, че отменянето на административните актове по пътя на административния контрол се извършва по правило и за законосъобразност и за правилност (целесъобразност, навременност, ефективност и пр.), докато отменянето им по пътя на правораздавателния контрол, може да става само за законосъобразност. Съобразно изричната разпоредба на чл. 145, ал. 1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт. Правилно е прието, че в конкретния случай, строежът представлява ограда, която и от констатациите на служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в съставения КА и от заключението на вещото лице, е с променлива височина на плътната част 0,60 м; 0,77 м; 0,80 м; 1,98 м; 2,20 м, като се има предвид тухлената зидария и крайната височина на стоманобетонните носещи колони. При това положение е очевидно, че не се вписва в изключенията, за които нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ предвижда облекчен режим, а именно без издаването на разрешение за строеж. Принципно вярно е, че законът не дава легална дефиниция на понятието прозирна, но не е и необходимо, доколкото е общоизвестно, а и според тълковен речник на българския език, прозирен е синоним на думата прозрачен. Премахването на три тухли непосредствено над бетоновата основа, с височина 0,55 м - 0,60 м и три към средата на тухлената зидария с височина 2,20 м, с повторено същото действие през няколко метра от дължината на оградата, очевидно не я прави нито лека /предвид изпълнението с тухли и бетон/ нито прозрачна, за да се впише в изключенията, за които законът не предвижда разрешение за строеж. Това обуславя неприложимост на цитираната разпоредба по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ и за констатираното строителство, макар да не е необходим одобрен инвестиционен проект, е задължително разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Тоест, юридическият факт, с чието проявление правната норма свързва постановяване на заповед от вида на процесната, е налице към момента на издаването й, същият е надлежно установен и правилно квалифициран, поради което съдът приема за установено, че материалният закон е спазен. Правилно е посочено от съда, че заповедта не е за цялостно премахване на строежа, а само в частта, надвишаваща височината на плътната част от кота +0,60 м, за да съответства последния на изискванията на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ, съгласно които към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м и на тези по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ - не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. Обоснован е изводът на съда, че при безспорната липса на строителни книжа, единствената защитна теза, която би оборила констатациите в процесната заповед, е доказването от оспорващата страна, че строежът обявен за незаконен е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, респективно по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Имайки предвид годината на изграждането /1999 г./, строежът не попада в хипотезите на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Правилно е посочено, че възможната хипотеза е тази по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, в зависимост от точната дата на започването на строежа. Но и в тази хипотеза строежът не е търпим, тъй като за да е такъв, освен всички останали предпоставки, визирани в правната норма, се изисква и декларирането на извършеното строителство пред одобряващите органи в случаите по ал. 3 в срок до 2.07.2001 г. По делото нито се съдържат доказателства за подобно деклариране, нито има твърдения от страна на жалбоподателя в тази посока. Освен това нормата поставя като условие за търпимост на незаконния строеж, същият да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон. Правилно в оспорената заповед е посочено, че разпоредбата на чл.124, ал. 4 от Наредба 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, въвежда условие за височина на плътната част на оградата до 0,6 м откъм улицата, което изискване на подзаконовия нормативен акт не е спазено в процесния случай. При това положение строежът е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи (чл.225, ал. 1, т. 7 ППЗТСУ (отм.); чл. 124, ал. 4 от Наредба 5 от 17.05.1995 г. (отм.), чл. 148, ал. 1 и чл. 48, ал. 7 ЗУТ). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски и като такова не следва да бъде уважено, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде присъдено в минимален размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,