Решение № 15707 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12712/2018 г.

Решение № 15707 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12712/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от З. Р., ЛНЧ [ЕГН], [гражданство], подадена чрез особен представител адв. А. Марков, вписан в регистъра на Националното бюро за правна помощ (НБПП), срещу Решение № 5300 от 21.08.2018 г., постановено по административно дело № 6500/2017 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № 10904 от 30.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество на спора. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Илиева изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което обжалването й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на З. Р., [гражданство], срещу решение № 10904 от 30.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган, че изложените от нея причини за напускане на страната по произход не разкриват нужда от предоставяне на статут. Административният акт е мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденката. При проведеното лично интервю на 31.01.2017 г. с молителката, в присъствието на преводач, обективирано в протокол от провеждането му, и при обезпечаване правото на кандидатката да даде обяснения, същото е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директивна. Взети са необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидатката да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената международна закрила. Не са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК – събрани са наличните по случая доказателства, изяснени са всички заявени от кандидатката обстоятелства във връзка с индивидуалното й положение, взета е предвид и актуалната обща информация за държавата на произход и съответно преценка за сигурността й. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е анализирал подробно данните от бежанската история и доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационната жалбоподателка. Според данните по преписката, З. Р. не е била обект на заплаха, която да е в състояние да породи у нея основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 – 6 от Закона за убежището и бежанците. Тя не е имала проблеми поради етническата си принадлежност или изповядваната от нея религия, не е членувала в политическа партия, организация или военна групировка, не е влизала във взаимоотношения с армията и полицията. Посочила е, че лично не е получавала заплахи и не е била обект на насилие. В проведеното с нея интервю, тя изрично е заявила, че конкретната й цел е Германия, където се намират всичките нейни близки и роднини, като е подала молба в Република България, защото разчитала чрез съдействието на ДАБ само да може да достигне до крайната си цел. Отрича проблеми свързани с преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, лично тя не била преследвана и не е имала проблеми, че е [вероизповедание], отрича и проблеми с официалните власти, не е осъждана, арестувана, задържана. Не е преживявала насилие и акцентира на липсата на работа и собствено жилище в [държава], което е указание за икономически причини за напускане на страната. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Касационната инстанция споделя и извода на административния съд за липсата на необходимост от предоставянето на хуманитарен статут. От историята на кандидатката не се установява тя да е била принудена да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства – заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната й по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Първоинстанционният съд е обсъдил и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз и е достигнал до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. През декември 2017 година Ирак обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години, така че сочената от жалбоподателя причина за напускане на страната следва да се счита отпаднала. По данни от представената от дирекция "Международна дейност" към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет справка, все по-голям брой хора се завръщат в Ирак, а хуманитарните партньори продължават да се застъпват за доброволен, безопасен и достоен процес на връщане. Посочено е, че хуманитарното положение в Ирак значително се е подобрило в сравнение с 2017 г., въпреки че все още има съществени хуманитарни нужди. Посочено е, че от началото на кризата 3, 8 милиона души са се завърнали по домовете си, но към май 2018 г. все още има над 2 милиона иракчани, които са в положение на вътрешно разселени лица. Признак за стабилизиране на ситуацията в страната са и проведените през май 2018 г. в Ирак парламентарни избори. Полетите от и до летището в град Арбил, Иракски Кюрдистан, са възстановени. Иракски Кюрдистан продължава да приема много вътрешно разселени лица, като най-много такива се приемат в градовете Дахук, Арбил и Сюлеймания. Следва да се отбележи, че молителката не е подала молба за международна закрила при първоначално си влизане в Република България, а е била задържана от българските власти в гр. София. Преценени в съвкупност, всички тези факти подкрепят преценката на съда, че кандидатката за статут не се нуждае от търсената закрила и при завръщането си в страната няма да бъде изложена на риск от преследване или опасност от тежки посегателства. По изложените съображения решението на Административен съд – София град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,