Решение № 1 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 550/2011 г.

Решение № 1 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 550/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Й. С. К., И. С. К. и А. С. К. първите двата от [населено място], а третият от [населено място] чрез адв. К. К. - САК и адв. С. Ц. - САК обжалват общо и поотделно и искат да се отмени въззивно Решение от 30.07.2010 г., постановено по гр. възз. д. № 11762/2009 г. Софийския градски съд, в частта по извършване делбата на следния недвижим имот - дворно място от 1040 кв. м, съставляващо парцел * в кв. 10 м. "Д. - К. 1 ч.", ул. *-та" № *, заедно с построената в мястото къща, чрез присъждане на стойностния еквивалент на дяловете на съсобствениците, при зачитане на разпоредителна сделка на имота и правата на трети лица, извършена преди постановяване на решението за обезсилване на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм., редакция преди ДВ, бр. 124/1997 г./ в полза на С. И. К. С тази касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, респ. за неправилност поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон, както и на принципа reformatio in peius - основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В. И. К., С. К. и И./ Г./ П., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. - САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 11762/2009 г. на Софийския градски съд, в частта, с която не е присъдена законната лихва по отношение на присъдените в тяхна полза суми за стойностно уравнение на дяловете им от разпоредения недвижим имот, както и искат да се отмени Решение от 1.12.2010 г. за допълване на Решение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 11762/2009 г. на СГС, с което молбата по чл. 193 ГПК (отм.) е оставена без уважение от отношение на искането им за присъждане на законната лихва върху присъдените суми с първоначалното решение. Касаторите поддържат доводи решението, в обжалваната част е неправилно, тъй като в делбата служебно се присъждат законните лихви по отношение на сумите за уравнение на дяловете-основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на В. И. К., С. К. и И. /Г./ П., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. - САК, с който отговор се оспорва основателността на доводите за отмяна на обжалваното решение на останалите касатори. Останалите страни не са подали отговор на касационните жалби. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса може ли да се влоши положението на жалбоподател от въззивния съд, въпреки забрана на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.), когато решението не е нито нищожно, нито недопустимо, като се отмени решение по извършване делбата на недвижимия имот на публична продан, което не е оспорено от останалите съделители, които въпроси са разрешени, както и този за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването, при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника в противоречие с ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съответно посочените решения на съдилищата. Касационното допуснато е в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ПП ВС 4-64, т. 11 и ТР 34/71 г. на ОСГК на ВС както и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите на каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден, как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден, а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни, но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването, при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника, произнесени в противоречие с ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съответно Решения по гр. д. № 350/2009 г. ВКС - 2, отм. и Решение по гр. д. № 4273/2008 г. ВКС - 1 отд., както и поради необходимостта да бъде преодоляна липсата на съдебна практика с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата след постановено решение за обезсилване по исков ред, на основание чл. 288, ал. 7 ГПК - (отм.) в редакция до изм. ДВ, бр. 124/1997 г. на възлагателно решение от 19.03.1990 г. по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм. - в ред. до изм. с ДВ, бр. 124/1997 г./ в полза на С. И. К. на следния недвижим имот: застроено урегулирано дворно място, съставляващо парцел * от кв. * по плана на Д. - в. з. К. 1 ч., ул. "*-та" № * с площ от 1040.00 кв. м, ведно с построената в него вилна сграда на етаж и полуетаж със скосен таван, тераса и балкон, влязло в сила по отношение на действителната пазарна цена на 11.04.2005 г. /Решение № 195/11.04.2005 г., постановено по гр. д. № 760/2004 г. на ВКС - I отд./. С обжалваното решение, Софийският градски съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е отменил Решение от 31.07.2009 г. на СРС - 29 с-в, постановено по гр. д. № 832/1989 г. и вместо него е постановил ново, с което е осъдил И. С. К., Й. С. К. и А. С. К., като наследници на починалия С. И. К. да заплатят съответно на В. И. К. сумата 43 792 лв., парична равностойност на дела му от 4/18 идеални части от разпоредения делбен имот - УПИ - парцел * от кв. * по плана на Д. в. з. К. -1 част, ул. *-та" * с площ от 1040 кв. м, ведно с построената вилна /жилищна/ сграда, както и да заплатят на Я. И. П. /наследник на Й. П./, на И. Г. П. /наследник на Й. П./ сумата от 36 493 лв. и на С. К. /наследник на Й. П./ - сумата 36 493 лв. парична равностойност на дела на всеки един от тях от 10/54 идеални части от разпоредения делбен имот - УПИ - парцел * от кв. * по плана на Д. в. з. К. - 1 част, ул. "*-та" * с площ от 1040 кв. м, ведно с построената вилна сграда, като е определил и дължимите ДТ. С Допълнително решение от 1.12.2010 г., постановено по гр. д. № 11762/2009 г. на СГС - IV В с-в, е отказано да се допълни решението по същото дело от 30.07.2010 г. за присъждане на законната лихва по отношение на сумите за стойностно уравнение на дяловете, считано от датата на влизане в сила на решението по възлагане по реда на чл. 193 ГПК (отм.). И. въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване по жалбата на Й. С. К., И. С. К. и А. С. К. /наследници на починалия С. И. К./ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК може ли да се влоши положението на жалбоподател от въззивния съд, въпреки забрана на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.), когато решението не е нито нищожно, нито недопустимо, като се отмени решение по извършване делбата на недвижимия имот на публична продан, което не е оспорено от останалите съделители, не може да получи еднозначен отговор. Дадените с т. 14 на ТР 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС разяснения запазват значението си на задължителна съдебна практика по см. на т. 2 на ТР 1/2009 г. на ОСКТК на ВКС. Принципната позиция на законодателя е, че по жалба на една от страните в процеса, при валидно и процесуално допустимо решение, второинстанционният съд не може да постанови решение с по неблагоприятен за тази страна правен резултат, дори и при констатация в тази насока. В делбения процес, въпросът за по-благоприятния за обжалващия съдебното решение резултат зависи от обстоятелствата по конкретното дело като фаза на производството, ако спорът касае определяне на квотите на съделителите в съсобствеността или, във фазата на извършването - от избора на законосъобразния способ за извършване на делбата. По всяко решение преценката за налице ли е влошено положение или не следва да се извърши с оглед на доказателствата по конкретния спор. Допустимостта на въззивното обжалване винаги се обуславя от наличието на правен интерес от обжалването, свързано с възможността обжалващата страна да получи по-благоприятен /в рамките на заявената претенция и в рамката на предмета на обжалване/ краен правен резултат. Въпреки новите правила на въззивно обжалване, дадените с т. 10 на ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения относно процесуалните предпоставки за надлежно иницииране на редовно въззивно производство, не са загубили действието си когато се касае до просрочена въззивна жалба и/или такава, подадена при липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без тази липса на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника. Констатациите за наличие на последните обстоятелства винаги се свързват с конкретните данни по спора. И. въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване по жалба на В. И. К., С. К. и И. /Г./ П. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение, следва да бъде разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика по т. 11 на ПП ВС 4-64 и ТР 34/71 г. на ОСГК на ВС. Задължението за служебно присъждане на лихви се обуславя от паричния характер на задължението за стойностно уравнение на дяловете при възлагане на неподеляем недвижим имот, като основание за възникване на облигационното задължение в рамките на служебното начало в процеса, което възлага на решаващият съд да избере законосъобразния способ за извършване на делбата във втората фаза на делбения процес. Относно въпросът, по който касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден, как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден, а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни, но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им поради необходимостта да бъде преодоляна липсата на съдебна практика с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото, настоящият състав на ВКС намира следното. В т. 7 на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е посочен моментът, към който следва да се определи действителната пазарна цена на делбения имот. В хипотезите, когато при възстановена висящност на делбения процес, делбеният имот е надлежно разпореден в полза на трети лица и не може да бъде върнат в делбената маса, спорът следва да се разреши съобразно дадените задължителни указания с т. 6 "д" на ПП ВС 7-73, възприети и с т. 13 на цитираното ТР на ОСГК на ВКС - т. е. делбата да приключи като всеки съделител получи ново стойностно уравнение на дяловете при нова оценка на имота и съответно на дяловете, според правата на съделителите. С посочената задължителна съдебна практика не е обхваната хипотезата, когато страните, с право на стойностно уравнение на дялове са получили по силата на отмененото /по реда на чл. 288, ал. 7 ГПК - отм./ възлагателно решение уравнение в натура чрез възлагане в тяхна полза на други делбени имоти и при новото извършване на делбата, при запазени права на третото лице, в чиято полза е бил валидно разпореден делбения неподеляем жилищен имот, не е взето предвид /като стойност/ уравнението в натура. При различните редакции на уредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) на обезсилване на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК / отм. не е имало спор, че отмяната на решението по възлагане на допуснат до делба неподеляем жилищен имот, води до отмяна на същото възлагателно решение и в частта по уравнението. Когато за уравнение на дял, страната -съделител получава не само стойностно уравнение, а и такова в натура, съдебният акт има осъдителна и конститутивна част. С отмяната в конститутивната част на съдебното решение се отменява изцяло, с обратна сила правната промяна в патримониума на лицата по отношение на които е настъпила т. е. отмяната на съдебното решение по възлагане заличава с обратна сила вещно правния ефект на съдебния акт, резултат на конститутивното му действие. Отмяната на съдебното решение в осъдителната част, ако е налице плащане, обуславя задействане защитния механизъм на правилата на чл. 55 ЗЗД при новото извършване на делбата с оглед на платените към този момент суми за уравнения на дяловете. Доколкото, при новото извършване на делбата, се приема a priori, че възложеният по реда на чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.) неподеляем жилищен имот се "получава отново в дял" на съделителят, извършил валидно разпореждане на имота в полза на трето лице преди обезсилването на възлагателното решение по исков ред, то тази наподобяваща фикция конструкция не може да се разпростре и по отношение на поставените в дял като уравнение други делбени имоти - те се връщат в делбената маса, тъй като постановеният с решението при новото извършване диспозитив има само осъдителен характер. Налага се извод, че по отношение на тези недвижими имоти съсобствеността не е ликвидирана и в рамките на възстановения висящ делбен процес тази съсобственост подлежи на делба, извършваща се по правилата на приложимия от гл. т. на разпоредите на § 2 на ПЗР на ГПК, Гражданско-процесуален кодекс. Ако и тези имоти не могат да бъдат върнати в делбената маса по установена и доказана основателна /в смисъл на произтичаща от закона/ причина, то няма пречка и делбата на някой от тях също да се извърши в рамките на стойностното уравнение на съсобствениците, които не са получили дял от този недвижим имот. Ако лицето, получило възлагане и валидно разпоредило делбеният имот в полза на трето лице преди решението за обезсилване по чл. 288, ал. 7 ГПК /ред. до ДВ, бр. 124/1997 г. - отм./ е починало, то материално легитимирани лица, участници като страни във възстановения делбения процес, са неговите универсални наследници /по закон или завещание/, а отговорността за задълженията на починалата страна /в т. ч. и за задължението по паричното уравнение на дяловете/ е за всеки от тях, в рамките на получения наследствен дял. При изложените общи съображения по обуславящите изхода на спора правни въпроси, поставени от страните по делото и довели до допускане на касационно обжалване, по релевираните доводи на касационните жалби, настоящият състав на ВКС намира: По касационна жалба на Й. С. К. от [населено място], по касационна жалба И. С. К. и А. С. К. и касационна жалба на А. С. К. Релевираните доводи за отмяна на обжалваното въззивно решение са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в производство пред втората инстанция, образувано по жалба на адв. Д. Г., като пълномощник на А. С. К.. С въззивната жалба е обжалвано като неправилно Решение от 31.07.2009 г., постановено по гр. д. № 832/1989 г. на СРС - 29 с. -в., ГК, с което, след постановено решение за обезсилване на възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм. - ред. до ДВ, бр. 124/1997 г./ в полза на С. И. К. и възстановяване висящността на делбения процес, е извършена делба на застроено урегулирано дворно място - парцел * от кв. * по плана на С., м. Д. - в. з. "К. - I част", заедно с построената жилищна сграда, чрез изнасяне имота на публична продан. Въведените с въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния акт касаят незачитане на доказателствата и правните последици на извършени разпоредителни сделки с имота от наследника, получил възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), преди постановяване на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) за обезсилване по исков ред на възлагателното решение. За да постанови решението, въззивният съд е приел за основателни въведените доводи и базирайки изводите си за неправилно и незаконосъобразно извършване на делбата /при новото разглеждане на делото/, както и на задължителната съдебна практика - т. 6, б. "д" на ПП ВС 7-73, е постановил, че сделките следва да бъдат съобразени и зачетени, че третите лица, придобили правото на собственост на имота, запазват правата си на собственост, а делбата следва да се извърши във втората и фаза само чрез присъждане на суми за уравнения на дяловете, на базата на нова пазарна оценка. При изложените вече съображения и данните по делото, настоящият състав намира, че релевираните доводи за нарушения принципа на reformatio in peius, на така постановеното въззивно решение са неоснователни. Правилното и законосъобразно съдебно решение по извършване на делбата чрез способ, различен от избрания от първата инстанция, но съобразен с незачетени до този момент доказателства по делото, не може да бъде окачествено като решение, с което е влошено положението на обжалващия. Позицията на съделителя в делбата едновременно на ищец и ответник в процеса запазва двойственото си качеството във втората фаза и означава, че, дали получава имот като дял в натура или паричната равностойност /в т. ч. и при публичната продан/ е равнозначно като стойност на определения му имотен дял с решението по допускане на делбата. Дисбаланс на това, което следва да се получи с решението по извършване на делбата - имот или пари от всеки един от съделителите във втората фаза, независимо от способа на извършване на делбата, не може да има, затова и избраният нов способ на извършване на делбата, при запазен стойност еквивалент на дела на съделителя, не обуславя влошаване на правата му. Делбеният процес бележи особеностите не само в рамките на първата фаза, но и във втората фаза -по извършване на делбата. Във втората фаза съдът следва да постанови решение, с което се ликвидира съсобствеността между страните съгласно установените за това способи по закон. В етап на делбения процес, когато се касае до възстановена висящност на делбеното дело след обезсилване по исков ред на съдебно възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм. - ред. до ДВ, бр. 124/1997 г./ не могат да бъдат игнорирани фактите, касаещи валидно разпореждане с възложения имот, преди обезсилването по исков ред на възлагателното решение. На публична продан може да бъде изнесен само имот, който не е в патримониума на съсобствениците, страни по делото. При зачитане на вещноправните последици на сделката в полза на третите лица, недвижимият имот - предмет на делбата като валидно разпореден не може да бъде върнат в делбената маса. Д. производство не може да се прекрати поради липса на предмет, тъй като имотът съществува и юридическото действие на разпореждане не е равнозначно на липса или погиване на вещта. Отчужденият недвижим имот не може да бъде предмет на ново извършване на делбата, но самият делбен процес следва да приключи със съдебен акт, по силата на който се реализира заявеното за защита субективно потестативно право за ликвидиране на една спорна съсобственост по отношение на която, с влязло в сила решение е допуснато да се извърши съдебна делба. Съделителите, които не са получили дял в натура следва да получат ново стойностно уравнение по действителната пазарна цена на деля си, след като отново се приема, че имотът се запазва в патримониума на разпоредилия се с него съделител, получил обезсиленото възлагане. Необходимостта да се зачете извършеното разпореждане с оглед правата на третите лица, налагат на решаващия съд да приеме a priori, че имотът отново се получава от извършилия разпореждането съделител, като в полза на останалите съделители е налице правото да получат ново парично уравнение на дела си съобразно действителната пазарна оценка на недвижимия имот към момента на новото извършване на делбата. С новото парично уравнение се избягва неправомерно разместване на блага между правните сфери на съделителите, след като отново имотът остава в патримониума на вече разпоредилия се с него съделител. След като обжалващият пред въззивния съд А. К. постига като краен резултат предполагаемото /a priori/ запазване на имота в патримониума на наследодателя си, получил възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), но поради неизпълнение на задължението си да уравни стойностно дела на останалите съделители - В. К. и наследниците на Й. П. се е стигнало до обезсилване на възлагателното решение по съдебен ред, удължаване на съдебното производство и именно в резултат на неговото поведение - извършената разпоредителна сделка на имота в полза на сина си А. К. по НА № */2005 г. имотът не може да се върне относно в делбената маса, да се поддържа теза, че избраният начин за извършване на делбата чрез ново стойностно уравнение дяловете на останалите съделители е влошаване на положението му, тъй като по този начин, с решението на въззивния съд, получава нещо различно от това, което би получил при изнасяне имота на публична продан, е некоректно. С това решение се приема, че делбеният имот е за него, затова следва да се плати дела на останалите съделители. В настоящия случай последващите, извършени от самия А. К. разпоредителни сделки са ирелевантни. Неоснователно се поддържа довод, че стойностното уравнение следва да бъде съобразено със стойността на имота по разпоредителната сделка. Уравнението на дялове в делбения процес се извършва на база действителната пазарна цена на имота към момента на делбата. в тази насока е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд и решението в тази му част е правилно и законосъобразно. Доколкото с касационните жалби се релевират доводи за липса на представителна власт на адвокат - повереника на А. С. К., за нарушаване на мандатното отношение, за нарушаване на Закона за адвокатурата и за действия в разрез с интересите на доверителя, то от данните по делото не може да бъде направен извод за действия извън и без представителна власт при даденото и неоттеглено пълномощно от А. К. в полза на адв. Г. - САК пред въззивния съд, както и приетата липса на влошаване положението на обжалващия в конкретната хипотеза. Наличието на факти, въз основа на които А. К. счита, че са нарушени правата му като клиент по договора за правна защита и съдействие, не могат да бъдат предмет на обсъждане в рамките на настоящото производство. Въззивното решение е неправилно с оглед на релевирания довод, че при постановяването му не са взети предвид всички доказателства по делото, касаещи уравнението на дяловете. Това което безспорно не е съобразено решаващия съд и в двете инстанции е обстоятелството, че когато са присъдени суми за уравнение на дяловете с възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) от 18.07.1991 г., коригирани от втората инстанция с оглед на нова пазарна оценка с Решение от 18.11.1996 г. по гр. д. № 2832/1996 г. на СГС, че наред с присъденото парично уравнение на дяловете, съделителите В. И. К. и Й. И. П. /поч. хххх г. и заместен по делото от наследниците по закон - Я. П., И. /Г./ П. и С. К./ е присъдено и имотно уравнение с един от останалите два делбени имота. Така съделителят Й. П. е получил като уравнение празно дворно място, парцел * в кв. * с площ от 797 кв. м в м. Д., а съделителят В. И. К. - празно дворно място, парцел * в кв. * от 1400 кв. м в кв. Д. Както вече бе посочено, щом се отменя възлагателното решение в частта по възлагането, то тази отмяна касае и решението в частта за уравнението - стойностно и в натура. В мотивите на Решение 195 от 11.04.2005 г., постановено по гр. д. № 760/2004 г. на ВКС - I отд., с което е потвърдено въззивното решение за обезсилване на възлагателното решение, изрично са дадени указания, че "ефектът на решението по обезсилване касае не само възлагането, но и постановеното имотно уравнение, поради което делбата се възстановява за трите имота. След като с обжалваното въззивно решение, при новата "делба" на неподеляемия имот- УПИ - парцел *7 от кв. по плана на Д. в. з. К. - 1 част, ул. "*-та" * с площ от 1040 кв. м, ведно с построената вилна /жилищна/ сграда, изцяло стойностно са уравнени дяловете на съделителите от този имот, то за да получи всеки съсобственик полагащия му се дял в натура или в стойност в рамките на цялата делбена маса, определена с решението по допускане на делбата от 8.11.1984 г. по гр. д. № 16946/1982 г. /приложено т. 1 от материалите по делото/, делото следва да се продължи по извършване делбата и на посочените два недвижими имота. Щом до делба са допуснати повече от един недвижим имот с определени права в съсобствеността за всеки титуляр на правото на собственост, то всеки следва да получи дела си от имотите в натура или стойност, тъй като в рамките на настоящото производство, предвид на изложените по-горе мотиви за характера на решение при новото извършване на делбата, стойността на тези имоти не може да бъде съобразена. Доколкото пред инстанциите по същество пред районния и въззивен съд този проблем не е поставен, то неговото релевиране по делото не може да обуслови промяна по решението по окончателното извършване делбата само на един от допуснатите до делба имоти с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗН. По касационната жалба на В. И. К., С. К. и И./ Г./ П.. Разгледана по същество същата е неоснователна. С касационната жалба на В. К. и наследниците на покойния Й. П. С. К. и И. /Г./ П. атакуват въззивно Решение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 11762/2009 г. на Софийския градски съд, в частта, с която не е присъдена законната лихва по отношение на присъдените в тяхна полза суми за стойностно уравнение на дяловете им от разпоредения недвижим имот, както и Решение от 1.12.2010 г. за допълване на Решение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 11762/2009 г. на СГС, с което молбата по чл. 193 ГПК (отм.) е оставена без уважение от отношение на искането им за присъждане на законната лихва върху присъдените суми с първоначалното решение. За да откажат присъждане на лихви по присъдените суми за уравнение на дяловете, съдът е приел, че допълнително решение може да се постанови само ако има направено искане от страната да се присъдят и лихви и то не е удовлетворено от съда. Изводите на въззивния съд са правилни и решението на въззивния съд в обжалваните части следва да се потвърди. Няма спор, че дадените разяснения на ТР 34/1971 г. на ОСГК на ВС намират приложение хипотезите на постановено стойностно уравнение на дял при възлагателни решения по чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК (отм.). Следва да се споделят доводите, че решаващият съд има задължението служебно да присъди законната лихва върху сумите, които се дължат за уравнение на дяловете, тъй като възлагането на неподеляем недвижим имот в полза на един от съделителите/сънаследниците тъй като като институт е най-близък по правна характеристика на принудителна продажба на части от съсобствена вещ, налагащо приложение правилата на чл. 200, ал. 3 ЗЗД относно дължимостта на лихвите. В тези хипотези се касае до реализиране на потестативното право на делба с решение, което има конститутивно действие и присъждането на суми за уравнение на дяловете е част от същото право на съделителя, който не получава дял в натура, но неговото вземане, заедно с лихвите при неизпълнение в установени от закона срок, и по установения от законодателя начин би било основание за възникване на ново притежание, вързано с обезсилване на възлагателното решение. След последвало обезсилване на възлагателно решение по исков ред, доколкото имотът не би бил разпореден и съществуваше в патримониума на получилия възлагане С. К. - респ. неговите наследници - синове И. С. К., Й. С. К. и А. С. К., последният /последните/ не би могъл/не биха могли да получи същия имот отново в индивидуална собственост чрез способите на делбата. Необходимостта да се зачете извършеното разпореждане с оглед правата на третите лица, налагат на решаващия съд принципно да приеме, че имотът отново се получава от извършилия разпореждането съделител, но е в полза на останалите съделители е налице правото да получат ново парично уравнение на дела си съобразно действителната пазарна оценка на недвижимия имот към момента на новото извършване на делбата, тъй като при уравнение по други цени би се получило едно неправомерно разместване на блага. Присъдените суми с осъдителното решение съставляват парично вземане, заместващо вземането за уравнение по решението по извършване на делбата без да имат посочената парна характеристика. След като се приема, че по принцип делбата е извършена, но се следва само ново стойностно уравнение, идеята се корени в принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Настоящият състав на ВКС, предвид на изложените общи мотиви за необходимостта от служебно присъждане на лихвите, намира, че постановеното допълнително решение по реда на чл. 193 ГПК (отм.) е правилно. За да се присъдят допълнително лихви по присъдените суми, то тези лихви е следвало да бъдат поискани. По отношение на разноските по делото- след като касационните жалби касаещи доводи за релевираната незаконосъобразност на решението на въззивния съд в произнесените части оставят без уважение, то и разноските за касационната инстанция оставят за сметка на страната, която ги е направила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданската колегия,