Решение № 15899 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2017 г.

Решение № 15899 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ -Ямбол срещу решение № 170 от 24.10.2017 г. по адм. дело № 175/2017 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменено решение № 1040-28-25/14.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-97#1/15.05.2017 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ- Ямбол, и преписката е върната на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Ямбол за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът- З. К., от [населено място], чрез настойника си Г. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд Ямбол е отменил решение № 1040-28-25/14.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-97#1/15.05.2017 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ- [населено място], с което е отказано възстановяване наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст на З. К. Съдът е постановил връщане преписката на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – гр. Ямбол за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон и промяната на чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2015 г., не касае правата на З. К. Така постановеното решение е неправилно. По фактическата обстановка не се спори. Безспорно е установено, че със заявление № 1012-28-174/29.06.2016 г. З. К., която е поставена под пълно запрещение, с настойник Г. Г., е поискала да й се възстанови наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател С. Ч. и наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател А. Христов. От представената административна преписка е видно, че такива пенсии са отпускани, периодично осъвременявани и на 01.06.2015 г. с разпореждане № 1/прот. № Р01 І27/26.06.2015 г. на основание чл. 96 от КСО са прекратени. Това разпореждане е влязло в сила. Като мотив за прекратяването е посочено обстоятелството, че на основание чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС, децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 г. възраст, а след навършването й, ако учат-за срока на обучението, но не по-късно от навършване на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 г. съответно до 26 годишна възраст. По жалба на К. разпореждането е потвърдено с решение № 1040-28-25 от 14.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол. Това решение е атакувано пред Административен съд Ямбол и отменено с обжалваното решение. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО /преди изменението ДВ бр. 107/2014 г. / предвижда, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 г- възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по късно от навършване на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18 г., съответно 26 г. възраст. След изменението на чл. 82 КСО, считано от 01.01.2015 г. с ДВ бр. 107/2014 г. правото на наследствена пенсия след това изменение е поставено в зависимост от още една материална предпоставка, а именно за възрастта над 26 г. възраст лицата да учат. Със същото изменение е въведено правилото на § 22с ПЗР КСО, че отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 КСО на лица, които са се инвалидизирали до 18 г., съответно до 26 г. възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. Приложението на § 22с ПЗР КСО е само еднократно по отношение на заварените отпуснати преди това изменение пенсии. Именно такъв е настоящият случай, при който е била отпусната наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст до 01.06.2015 г. и наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване до 01.06.2015 г., когато е имало възможност те да бъдат получавани след навършването на 26 г. възраст, без да се изисква лицето да е учащ след тази възраст. С изменението в ДВ бр. 107/2014 г., за да бъдат получавани наследствените пенсии, лицето следва да е и учащо, и над тази възраст, като по делото е установено, че З. К. не е учаща се. С оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО правото на наследствена пенсия на децата не е предвидено като пожизнено, без оглед на възрастта им и срока на инвалидизиране. В случая З. К. е продължила да получава наследствената пенсия след 01.01.2015, т. на основание § 22с от ПЗР на КСО. След изтичането на този срок, ако пенсията не е определена пожизнено, същата се прекратява на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт са неправилни. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на З. К. против решение № 1040-28-25/14.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-97#1/15.05.2017 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Ямбол. Административният орган е изложил мотиви и е посочил съответното правно основание при постановяване на административния акт. Изрично е посочена разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО. Спазени са и административнопроизводствените правила. Разноски по делото се претендират за двете съдебни инстанции от директора ТП на НОИ – Ямбол. Искането е основателно с оглед изхода на спора. Пред първоинстанционната инстанция своевременно е направено искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Въз основа разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ на ТП на НОИ-Ямбол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100, 00/сто/лева за всяка съдебна инстанция или общо сумата от 200, 00/двеста/лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение