Решение № 13913 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2015 г.

Решение № 13913 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Д. П., подадена чрез адв. П. М., срещу решение № 568/05.10.2015 г. по адм. д. № 480/2015 г. на Административен съд - П. в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и в частта, с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди в размера над 5 000 лв. до 13 000 лв. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендират се разноски за касационната инстанция. О. Б. П. е подадена и частна жалба /именувана касационна жалба/ срещу определение № 1166/12.11.2015 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на посоченото решение, в частта за разноските. Моли съда да отмени определението и да уважи искането му за присъждане на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. Не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на имуществените вреди, правилно съдът е приел, че не са доказани. Обектът е преместваем по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и няма доказателства, че не е възможно да бъде ползван на друго място. За претендираните неимуществени вреди, съдът е съобразил заключенията на допуснатите експертизи. Определеният размер на обезщетението е съобразен с чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - П. е образувано по искова молба на Б. Д. П. срещу община П., с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 24 725 лева, представляващи стойността на премахнато имущество, разходи за демонтаж и транспортиране, ведно със законната лихва от 18.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лева, претърпени от ищеца, вследствие на емоционално разстройство, претърпени психически болки, страдания и неудобство, ведно със законната лихва от 18.06.2013 г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил исковата молба в частта й, с която е предявен иск за претърпени имуществени вреди в размер на 24 725 лева. В мотивите си е приел, че не са доказани настъпили имуществени вреди вследствие на демонтажа. Посочил е, че отменената заповед е издадена на основание чл. 57а във вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, от което следва, че тя касае преместваем обект. Поради този характер на обекта, след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, той може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преместваемият обект, предмет на отменената заповед, е отделен само от повърхността на терена, върху който е бил поставен. По предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е осъдил община П., да заплати на Панчовски сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлил иска в останалата му част до 13 000 лева като недоказан. Посочил е в мотивите си, че отменената заповед не е причина за възникване на нито едно от заболяванията, от които ищецът е страдал преди издаването й. С оглед заключенията на приетите по делото кардиологична и съдебно-психологична експертиза, в които е посочено, че стресът е оказал влияние върху развитието на исхемичната болест на сърцето, както и че незаконосъобразната заповед за принудително премахване на сградата е оказала влияние върху психичното здраве на ищеца, съдът е уважил частично иска съгласно чл. 52 ЗЗД. С решението съдът е осъдил Б. Панчовски и община П. да заплатят на Административен съд - П. по 425 лв. от всеки от тях, представляващи разноски по делото. Решението е правилно в обжалваната му част. Постановено е след подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които, съдът е изложил обосновани правни изводи. От фактическа страна по делото е установено, че въз основа на разрешение за строеж № 102/25.04.1990 г. на Б. П. е разрешено да монтира сглобяем павилион за продажба на кафе и базалкохолни напитки, на определено в разрешението място в гр. П.. С. З. № 298/20.05.2013 г., кметът на община П. е наредил на ищеца да премахне за своя сметка поставена барака, находяща се върху общински терен (градски парк) в кв. 6 по действащия план на гр. П.. С Решение № 380/18.06.2013 г. Административен съд - П. е отменил заповедта на кмета на общината. Ищецът твърди и не се спори по това обстоятелство, че същият е премахнал за собствена сметка преместваемият обект в срока на обжалване на посочената заповед. Касационната инстанция напълно споделя становището на административния съд, че разрешения за поставяне обект е бил сглобяем павилион, който след разглобяването и преместването му би следвало да съществува в първоначалния си вид. Поради това съдът обосновано е приел, че за касационния жалбоподател не са възникнали имуществени вреди от преместването на павилиона на друго място. Но по отношение на вида на обекта и реда за неговото преместване, касационната инстанция излага допълнителни мотиви, които са останали извън преценката на административния съд. Процесният павилион е разрешен и изграден през 1990 г. и от представените писмени доказателства за изграждането му следва извод, че той представлява временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Към този момент понятието "преместваем обект" не е законодателно уредено. Въвеждането му става през 1998 г. с приемането на новата разпоредба на чл. 120а ППЗТСУ (отм.), след изричната отмяна на чл. 120 ППЗТСУ (отм.). От това следва, че сглобяемият павилион, собственост на Б. Панчовски, не е преместваем обект, който се поставя съгласно схема, одобрена от гл. архитект на общината, а временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Съгласно тази разпоредба главният архитект на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство, временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат. Статутът на тези обекти, след отмяната на ЗТСУ и ППЗТСУ, се урежда от § 17 от ПР на ЗУТ. В него е посочено, че с решение на областния управител или на общинския съвет тези обекти могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. От това следва, че след отмяната на чл. 120 ППЗТСУ, правата на собствениците на такива временни обекти са прекратени и те или трябва да придобият траен статут по посочения в закона ред или се запазват само до възникване на инвестиционна инициатива върху терена, в който са разположени. По делото е установено, че теренът, върху който е бил поставен павилионът, е бил апортиран в "Спорт-инвест П." ООД, и с писмо от 20.05.2013 г. дружеството е поискало от кмета на община П. да издаде заповед, за премахване на постройката, поради инвеститорското си намерение да строи спортен комплекс. И. от кмета заповед № 298/20.05.2013 г. има точно това съдържание. От изложените доводи следва, че за касационния жалбоподател би трябвало да е ясно, че след приемането на ЗУТ през 2001 г. и при непровеждане на процедурата по § 17 от ПР на ЗУТ, неговият павилион е запазен само до възникване на строителна инициатива върху терена. Преместването му не се дължи само и единствено на отменената заповед на кмета на община П., а на законоустановения ред, по отношение на временните обекти, въведен със Закона за устройство на територията. Поради това за него не са възникнали нито имуществени, нито неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с отменената от съда заповед № 298/20.05.2013 г. на кмета на община П.. Но поради липса на касационна жалба в осъдителната част на решението, в тази част то е извън контрола на касационната инстанция. Предвид изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е и обжалваното определение, с което съдът се е произнесъл по искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Поради изхода на спора, за касационната инстанция разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,