Решение № 1493 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2013 г.

Решение № 1493 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Плевен, чрез юрк. Радулова като процесуален представител, против решение от № 539 от 03.10.2013 г., постановено по адм. дело № 746/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, с която е отменено решение № 47/03.07.2013 г., издадено от касатора и потвърдения с него отказ изх. № 94С-1250-1/18.06.2013 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Плевен, а преписката е изпратена на длъжностното лице за произнасяне по искането на Силвия Тошева Григорова за заверка на осигурителната й книжка за периода 2004 г. - 2006 г. съгласно дадените указания по прилагане и тълкуване на закона. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество, като се потвърди решение № 47/03.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. Ответникът - Силвия Тошева Григорова в писмено възражение изразява становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение състав на Административен съд - Плевен е отменил решение № 47/03.07.2013 г., издадено от касационния жалбоподател и потвърдения с него отказ изх. № 94С-1250-1/18.06.2013 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Плевен, а преписката е изпратена на длъжностното лице за произнасяне по искането на Силвия Тошева Григорова за заверка на осигурителната й книжка за периода 2004 г. - 2006 г. съгласно дадените в мотивите на съдебния акт указания по прилагане и тълкуване на закона. По делото няма спор, че ответницата в настоящото производство Силвия Григорова в качеството на самоосигуряващо се лице - адвокат е поискала от длъжностното лице при ТП на НОИ - Плевен заверка на осигурителната си книжка за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. Постановен е отказ, обективиран в писмо 94С-1250-1/18.06.2013 г. След оспорването му директорът на ТП на НОИ - Плевен е издал решение № 47/03.07.2013 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, с което е оставил в сила отказа за заверка на осигурителната книжка на Силвия Григорова, тъй като тя в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО не е внесла дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като е приел за неоснователно възражението за погасяване на окончателните осигурителни вноски по давност. Не се спори, че Силвия Григорова е внесла за процесния период единствено авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Няма спор и относно факта, че самоосигуряващото се лице е декларирало доходи по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ - отм.) за периода 2004 г. - 2006 г., определило е размера на задълженията за довнасяне на окончателните осигурителни вноски, но не ги е внесло. С писмо изх. № 2327-4/15.03.2013 г. публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Плевен е уведомил Григорова, че задълженията й за времето от 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г. са погасени по давност на основание чл. 171 от ДОПК и са отписани от данъчно-осигурителната сметка на лицето. За да отмени оспореното пред него решение, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно и постановено в разрез с целта на закона. Административният съд е определил като спорен въпроса дължими ли са окончателните (изравнителните) осигурителни вноски върху действителния осигурителен доход за съответните години. Позовал се е на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно който публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Обосновал е извод, че при внесени авансово осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за съответните години и при наличие на обстоятелството, че задълженията за окончателните (изравнителни) осигурителни вноски са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК (респ. чл. 140, ал. 1 от ДПК за вземанията за 2004 г. и 2005 г.), то осигурителната книжка на лицето следва да бъде заверена за посочения период, като се впише осигуряване върху минимален осигурителен доход. Направил е заключение, че да се отрече възможността за погасяване на осигурителните вноски във връзка с изискването по чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), би противоречало на института на давността, уреден в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Обжалваното решение е неправилно. Погасителната давност прегражда възможността за принудително събиране на задълженията, но не заличава самите задължения. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Ал. 8 на същата разпоредба предвижда, че окончателният размер на месечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица обхваща всички реализирани и подлежащи на данъчно облагане приходи от дейността им през календарната година, ограничени до предвидения максимален размер със ЗБДОО. При годишното изравняване на дохода въз основа на подадените годишни данъчни декларации е установено, че Григорова е получила доход, за който следва да довнесе сума по окончателния размер на осигурителните вноски във връзка със заявеното от нея осигуряване. Съгласно чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Обстоятелството, че тези публични задължения са погасени по давност е неотносимо към фактическия състав, предвиден в приложимата за случая правна норма. Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ императивно предвижда заверката на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица да се извършва само при внесени дължими осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Погасяването на окончателните/ изравнителните осигурителни вноски по давност не ги прави недължими по смисъла на чл. 6, ал. 8 от КСО. В тази разпоредба е уредено задължението за самоосигуряващите се лица да внесат окончателните осигурителни вноски в срока за подаване на данъчната декларация, като едва след изпълнение на това задължение се извършва заверка на осигурителната книжка. Настоящият състав не споделя изложените от първоинстанционния съд доводи в обратен смисъл, тъй като не отчитат различния характер на фактическите състави, свързани със заверка на осигурителна книжка, удостоверяваща наличието на осигурителен стаж и доход и тези по събиране и погасяване на публичните вземания. Касационната инстанция възприема становището, изразено в решение № 8053 от 6.06.2012 г. по адм. дело № 1458/2012 г. на ВС, шесто отделение, в насока, че възможната идентичност в правните последици не дава основание да се направи извода, че е налице несъответствие с целта на закона (или неговото заобикаляне), както и че неправомерното поведение на лицето не може да му носи осигурителни права, при ограниченото приложно поле на института на погасителната давност. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорването на Силвия Тошева Григорова - да се отхвърли. Предвид изхода на спора и при своевременно направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, на ТП на НОИ - Плевен следва да се присъдят направените за двете инстанции разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение