Решение № 566 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 153/2008 г.

Решение № 566 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 153/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Богданова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. М. Щ. от гр. С., Благоевградска обл. срещу въззивно решение № 353 от 25.07.2007 г. по гр.д. № 293/2007 г.на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение от 1.03.2007 г. по гр.д. № 365/2006 г. на Районен съд, гр. С. в частта, с която е определен режим на лични отношения на жалбоподателя с детето З. Б. Щ., род на 18.07.2004 г. и вместо него в тази част е постановено ново, с което е определено бащата да има право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 часа и две седмици през лятото, което време да не съвпада с отпускът на майката. Поддържа се, че в обжалваната част решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответницата по жалбата Д. И. Ч. и О. "З", гр. С. не са подали писмен отговор. Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на Районен съд, гр. С. в частта относно режима на лични отношения с бащата, като е определил режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа и две седмици през лятото. Решението на въззивния съд в обжалваната част е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Родителските права спрямо детето З., родено на 18.07.2004 г. са предоставени на майката. Относно режима на личните отношения между малолетната З. и нейният баща, въззивният съд при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е определения от първоинстанционния съд режим да бъде променен, като се определи по-ограничен режим. За да приеме за подходящ определеният от него режим, въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, и въз основа на тях е преценил, че така определения режим е в интерес на детето, тъй като отговаря на неговата възраст и потребности. Решението не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените права. Доказателствата и доводите на страните са преценени съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), като съдът е изложил съображения и относно тяхната достоверност. Преценката на съда за начина и формата на поддържане на личните отношение между бащата и детето, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на детето е изградена на установените от събраните по делото доказателства факти. Определеният обичаен режим за такива контакти, съответства на възрастта, адаптивните възможности и нуждите на детето. Отчетено е и обстоятелството, че определения от първоинстанционния съд режим не е бил достатъчно подходящ за детето, с оглед констатираната промяна в поведението му - раздразнителност и нервност. Затова оплакванията за едностранчиво обсъждане на събраните по делото доказателства и необоснованост на изводите на съда са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че не е отразено как ще се осъществява този режим. Променено е само времето на контактите между бащата и детето, но не и мястото където те ще се осъществяват, а това е местоживеенето на бащата. Не е допуснато нарушение на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.), каквото оплакване се поддържа от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. За да се отложи делото по реда на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.), не е достатъчно страната да не може да се яви. За да бъде преценено като основателно искането по чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.), съдът трябва да разполага с доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на предпоставките на закона за отлагане на делото. В разглеждания случай в молбата от 7.06.2007 г. жалбоподателят е поискал отлагане на делото, като е представил болничен лист. Въззивният съд е констатирал, че жалбоподателя е упълномощил адвокат да го представлява, за който не се твърди, а и не са представени доказателства, че не може да се яви в съдебното заседание и е приел, че не е налице препятствие за пълномощника на жалбоподателя да се яви в съдебното заседание. Правилно съдът е приел, че не са били налице предпоставките за отлагане на делото, предвидени в чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ изискващи кумулативно както страната, така и нейният пълномощник да не могат да се явят поради неотстранимо препятствие. Затова неоснователно е оплакването, че е нарушена процесуалната разпоредба свързана с правото на участие и на защита по делото. Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че не са налице сочените в касационната жалба нарушения и не е налице основание за касиране на обжалваното решение, поради което същото като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.