Решение № 2401 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2009 г.

Решение № 2401 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по жалба на Тоньо Иванов Желев и Мита Георгиева Желева от гр. Стара Загора срещу решение № 9571 от 14.07.2009 г. по адм. д. № 7461/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата не се сочат конкретни касационни основания по чл. 209 АПК, а се излагат житейски доводи, като се претендира отмяна на решението в цялост. Предвид това по отношение на жалбоподателя Тоньо Иванов Желев, жалбата следва да се приеме като частна жалба, срещу частта от решението, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 76/12.05.2009 г. на Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/ и е прекратено призводството по делото, а по отношение на Мита Георгиева Желева - касационна жалба срещу решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № 76/12.05.2009 г. на Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/. Ответникът Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, чрез процесуалния си представител юрк. Горянова, в писмено възражение оспорва касационната жалба и частната жалба като неоснователни и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Министерство на здравеопазването и директора на НЕПК заявяват становище за неоснователност на жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата /касационна и частна/ за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК, а разгледана по същество- неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на Тоньо Иванов Желев срещу решение № 76 от 12.05.2009 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 124/2008 г. като недопустима и е прекратено производството в тази част, а по същество е отхвърлена жалбата на Мита Георгиева Желева срещу решение № 76 от 12.05.2009 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 124/2008 г. като неоснователна. Решението, в прекратителната си част е мотивирано с липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя Тоньо Иванов Желев, тъй като същият не е участник в административната фаза на производството пред Комисията за защита от дискриминацията и оспореното решение не поражда за него правни последици. За да отхвърли жалбата на Мита Георгиева Желева срещу решение № 76 от 12.05.2009 г. на Комисията за защита от дискриминацията, тричленният състав е приел, че не е налице дискриминация от НЕЛК - София по смисъла на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., изразяваща се в неправилно определен процент на трайна намалена работоспособност. Установено е по безспорен начин, че разликата в крайния процент на трайна нетрудоспособност на Желева в ЕР № 0456/13.06.2005 г. и ЕР № 0011/04.01.2008 г. на НЕЛК - София се дължи на промяната на методиката за изчисление на същия, определена в действащата НМЕР, а не съставлява дискриминация по признак "увреждане" и тормоз по признак "вяра" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Въпреки констатацията на съда, че в жалбата не се съдържат конкретни и аргументирани доводи за незаконосъобразност на административния акт, а се правят общи оплаквания, е извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл. 146 АПК, като доводите за спазване на приложимите нормативни правила от НЕЛК и оторизираните медицински органи и тези за последваща съдебна отмяна ЕР на НЕЛК № 0011/003 от 4.01.2008 г. са възприети за ирелевантни досежно преценката за наличие на дискриминационен подход към жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗД съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени, като нормите на ал. 2 и ал. 3, чл. 4 от ЗЗД съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно целта на ЗЗДискр. е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице обаче проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗД, т. е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Тези кумулативно изискуеми от закона предпоставки в случая не са налице, тъй като не са извършени конкретните действия от НЕЛК с дискриминационен характер по отношение на жалбоподателката. Установената разлика в крайния процент на трайна нетрудоспособност на Желева в ЕР № 0456/13.06.2005 г. и ЕР № 0011/04.01.2008 г. на НЕЛК - София не се дължи на преценка, повлияна от изповядването на исляма /признак "вяра"/, нито са установени действия по признак "увреждане", а е следствие от промяната на методиката за изчисление на процента нетрудоспособност, определена в действащата НМЕР Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната и частна жалби - оставени без уважение като неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав