Решение № 72 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2011 г.

Решение № 72 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на С. М. М. от [населено място] общ. С., обл. В. Т. чрез адв. П. С. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1026/2011 г. на Горнооряховския районен съд, потвърдено с решение № 312/11.08.2011 г. по в. гр. д. № 823/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което молителят С. М. М. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Г. М., същият е отстранен от съвместно обитаваното жилище с М., находящо се [населено място], [община], постановена е забрана да се приближава до нея за срок от 18 месеца и определено временно местоживеене на малолетното дете М. С. М. Молбата за отмяна е подадена на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. За да обоснове хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молителят сочи, че в нарушение на чл. 142, ал. 3 ГПК не е бил уведомен за датата на следващото заседание след като по негова молба насроченото за 25.07.2011 г. заседание не е проведено и делото е отложено за 8.08.2011 г. от 11.15 часа. Поради това не е взел участие в заседанието на втората дата нито лично, нито чрез представител и е бил лишен от възможността на защити тезата си изложена във въззивната жалба, както и да посочи доказателства. С оглед на това счита, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е изпълнена и моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответникът по молбата М. Г. М. от [населено място], общ. С., чрез адв. М., оспорва основателността на молбата в писмен отговор по делото. Моли същата да бъде оставена без уважение. По допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение: Съгласно чл. 305, ал. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В случая този срок е спазен, доколкото решението на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 823/2011 г., с което е потвърдено решението на Горнооряховски районен съд в посочената част, е постановено и влязло / като необжалваемо/ в сила на 11.08.2011 г. Молбата е депозирана пред Районен съд [населено място] на 20.10.2011 г. - в рамките на законоустановения тримесечен срок, поради което и доколкото е подадена от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна: По следните съображения: Молителят е бил редовно призован за насроченото пред въззивната инстанция заседание на 25.07.2011 г. като призовката до него е получена на 14.07.2011 г. чрез неговия процесуален представител адв. Пр. С. С молба вх. № 7492/18.07.2011 г. адв. С. е поискал от съда отлагане на делото за друга дата поради невъзможност да участва в насроченото съдебно заседание поради годишен отпуск. В заседанието, насроченото за 25.07.2011 г. ход на делото не е даден. След като е докладвана молбата на Адв. С., делото е насрочено за 8.08.2011 г. от 11.15 часа. За тази дата и час въззиваемата страна М. М., е уведомена чрез процесуалния й представител адв. М.. Разпоредено е да се уведоми адв. С. по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК като уведомяването бъде удостоверено. В насроченото на 8.08.2011 г. съдебно заседание съдът е приел, че жалбоподателят С. М. М. е редовно призован без същият да бил призован за това заседание и без да е представляван на него от упълномощения процесуален представител. Въззиваемата страна е била представлявана от адв. М.. При това положение съдът е дал ход на делото, приключил съдебното дирене и постановил своето решение. При тези данни хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е изпълнена. Няма нарушение на процесуалните правила, което да е лишило молителя от възможност да участва в делото. Съгл. чл. 142, ал. 3 ГПК при отлагане на делото по молба на страната, когато тя и пълномощникът и не могат да се явят /чл. 142, ал. 2 ГПК/, съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните се смятат призовани. Следователно в случая няма процесуално изискване за призоваване на страната, която е поискала отлагане на делото и констатацията на съда, че за заседанието на 8.08.2011 г. молителят е редовно призован, е в съответствие със закона. Съдът правилно е приложил нормата на чл. 142, ал. 3 ГПК, според която задължение на молителя е, след като по негово искане делото е отложено, да следи за датата на която същото е насрочено. Само когато се наложи определяне на друга дата, съдът след като я определи в закрито заседание, следва да призове страните /чл. 142, ал. 4 ГПК/. В случая определяне на нова дата в закрито заседание няма, поради което уведомяване по реда на чл. 142, ал. 4 ГПК, не е извършено. С оглед на изложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.