Решение № 11273 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2018 г.

Решение № 11273 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2018 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А. Добрев" ЕООД, гр. [населено място] срещу Решение № 2307 от 21.12.2017 г. по адм. дело № 2625/2017 г. по описа на Административен съд Варна, ХVI състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора административният орган не е установил всички фактически основания, обосноваващи необходимостта от налагане на ПАМ. Поддържа, че от анализа на събраните по делото доказателства не се формира извод за наличието на извършено от търговеца нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Оспорва извода на съда за законосъобразност на заповедта, като твърди, че административният акт не е съобразен с целта на закона, липсват мотиви за срока на наложената ПАМ и не е налице влязло в сила наказателно постановление /НП/. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отмени процесната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Варна е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 314-ОП от 18.08.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – кафе, категория "две звезди", находящ се в гр. [населено място], [адрес], стопанисван от "А. Добрев" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от седем дни. От фактическа страна съдът е установил, че на 16.08.2017 г. служител на търговеца е извършил продажба на стока в стопанисвания от него търговски обект, без да издаде фискална касова бележка при заплащането на стоката /при извършена контролна покупка на 4 бр. кафе и 1 бр. безалкохолна напитка, на обща стойност 7, 30 лева/, нито ръчна касова бележка, а е издал служебен бон. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В съдебния акт са изложени мотиви за наличие на фактически основания при издаване на заповедта, доказаност на твърдяното от административния орган нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, обоснованост на срока на налагане на ПАМ /7 дни/ и издаване на акта при съобразяване с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства, като спор по фактите не е налице. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "А. Добрев" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Безспорно е установено, че за процесната продажба на 2 бр. кафе и 1 бр. безалкохолна напитка на посочената в заповедта дата и час от страна на търговеца не е издаден фискален бон, а е издаден служебен бон. Последният е част от административната преписка и е приложен по делото. Неиздаването на фискален касов бон, а на служебен бон, който представлява междинна операция за вътрешни счетоводни цели на дружеството, означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на мотиви при издаване на оспорения акт относно срока на ПАМ. Срокът на процесната ПАМ е минимален – 7 дни, като в заповедта изрично са взети предвид местоположението на търговския обект, времето на извършване на нарушението, ниската сума. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на допуснато от органа нарушение на принципа на съразмерност при определяне на срока на ПАМ. Без значение за законосъобразността на заповедта е наличието на влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 186 от ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно от "А. Добрев" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, а е издаден служебен бон, то това означава, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. Като е достигнал до същия извод, АС Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,