Решение № 20 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2012 г.

Решение № 20 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на Т. Т. С., чрез процесуален представител адв. Ж. И. К. срещу решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. на ВКС, IV г. о.

В молбата за отмяна се релевират основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Молителката твърди, че в резултат на нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да упражни правото си на защита. Първоинстанционният и въззивният съд, разглеждали делото, не са й указали, че следва да представи административен акт, установяващ характера на претърпяната от нея злополука като трудова. ВКС, чието решение се атакува, също не й е дал такава възможност, като вместо да върне делото за ново разглеждане е решил спора по същество, при липсата на това доказателство. Молителката се снабдила с Разпореждане № 9277/3.04.2008 г. на "", според което злополуката се приема за трудова. Твърди, че не е имала възможност да го представи по-рано, поради обстоятелството, че нейният характер не е бил спорен.

Ответникът по молбата "П. м. б. за а. л. "**, чрез процесуалния си представител адв. Я. С., в открито с. з. оспорва молбата за отмяна. Не претендира разноски.

Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

По основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, четвърто г. о. установи следното:

С атакуваното решение ВКС е отменил въззивно решение от 19.11.2010 г. по гр. д. № 3613/2010 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, II-б състав в частите, с които е уважен предявеният от молителката частичен иск по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 79,56 лв. обезщетение за имуществени вреди и е решил спора по същество, като е отхвърлил претенциите изцяло. Съдът е приел, че не е установена трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, тъй като надлежният ред за това е по чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Липсва разпореждане издадено от органа по чл. 60, ал. 1 КСО, представляващо завършващ това производство индивидуален административен акт и официален удостоверителен документ за наличието на трудова злополука.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. В настоящия случай последната предпоставка не е налице. При полагане на дължимата грижа молителката би могла да се снабди със съответното доказателство-представеното в настоящото производство разпореждане на "", с което се приема, че злополуката е трудова. Видно от съдържанието му, то е било адресирано и до нея, като заинтересовано лице. Дори да се приеме твърдението на молителката, че издаването му не й е било известно, при полагане на дължимата грижа тя би могла да узнае това обстоятелство и да се снабди с документа.

За да е осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Страната не сочи такива обстоятелства. Оплакванията й са във връзка с правилността на процесуалните действия на съда, но не в хипотезите по този текст. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни, но само по причина, посочена в чл. 303 от ГПК. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС, IV г. о.