Решение № 7594 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 439/2018 г.

Решение № 7594 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 439/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. против решение № 403/07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 558/2017 г. по описа на Административен-съд Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба, в която подробно са развити и съображения относно незаконосъобразността на оспорената пред АС-Враца заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорат на ОД на МВР-Враца, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 403/07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 558/2017 г. по описа на АС-Враца е отхвърлена жалбата на Б. В. против Заповед № 369 з-1013/26.07.2017 г. на директора на ОД на МВР-Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, установена въз основа на всички събрани по делото доказателства. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че Б. В. е извършил посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е установено, че Б. В. – старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към РУ-АЕЦ Козлодуй, на 10.03.2017 г. около 8.30 часа от площадката на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД до гр. Враца е пътувал с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ЕООД Враца, без предварително закупен талон за пътуване (задължение вменено на служителите съгласно Заповед №АД-767/23.03.2005 г. на директора на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД), което е станало достояние на трети лица. Налице е нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., обнародван в ДВ бр. 67/12.08.2014 г., а именно "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото посоченото поведение от служителя, като неизпълнението на етичните правила е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Обосновано съдът е приел, че причините, които са наложили да пътува с автобуса до местоработата си не представляват оправдание за допуснатото от него нарушение. Обстоятелството, че след констатиране на липсата на билет, Б. В. е закупил такъв, но за друга дата не е възможно да обоснове липса на нарушение или да представлява основание за отпадане на отговорността му. Позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗМВР не отчита точното съдържание на правната норма, според която при изпълнение на служебните си задължения служителите в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. Безплатните пътувания на служителите по ал. 1 се извършват с превозен документ (карта) по образец, утвърден със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В случая пътуването е от местоработата след приключване на работното време, а не по време на изпълнение на служебни задължения и липсват доводи за притежаване на превозен документ за безплатно пътуване. Обосновани са и изводите на АС-Враца, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за изтекъл двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило със справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., в която са обективирани резултатите от проведеното дисциплинарно разследване предвид наложилата се промяна в състава на назначената комисия за извършване на проверка по случая и удължения от ДНО срок за нейното приключване, съдържаща данните за извършеното нарушение и самоличността на извършителя в хипотеза на повторно извършване всички действия за установяване релевантните факти в дисциплинарното производство. След като ДНО се е запознал с посочената справка на 20.06.2017 г., а оспорената заповед е с дата 26.07.2017 г., се налага извод, че двумесечният срок за издаване заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е спазен, както правилно е приел и първостепенния съд. В правомощията на ДНО е да определи обхвата на извършената проверка, а същевременно липсват законови пречки ДНО да назначава нова или допълнителна такава с оглед променените обстоятелства. Противно на тезата на касатора назначената комисия не е ограничена в събирането на информация с оглед изясняване на обстоятелствата относими към проверката, и в този случай установените факти относно извършено дисциплинарно нарушение са основание за формиране на изводи от страна на ДНО за реализиране на дисциплинарна отговорност. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на правото на защита на жабоподателя. На него му е било предоставена възможност да се запознае с материалите от дисциплинарното производство, събрани след образуването му. Аргументите в касационната жалба в обратния смисъл не кореспондират със ЗМВР и допустимостта за провеждане на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, предхождаща образуване на дисциплинарно производство. В касационната жалба се твърди, че Б. В. е предпочел да изпълни служебните си задължения по охрана на стратегически обект независимо от "проблема с автомобила", наложил пътуването му без билет, но в случая този служител твърди, че е закупил билет, за който не е забелязал, че е за друга дата. В този смисъл защитната версия на жалбоподателя е неясна – не е имал възможност да закупи билет или поради грешка на друг е продължил пътуването си с нередовен билет. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение