Решение № 2438 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10351/2009 г.

Решение № 2438 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10351/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станислав Славов - пълномощник на Деспина Георгиева Кабакова, срещу решение № 292 от 27.04.2009 г., постановено по адм. д. № 633 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Деспина Георгиева Кабакова, Николина Петрова Парушева, Ани Тодорова Иванова и Живко Тодоров Парушев срещу заповед на областния управител на област с административен център-Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се релевира довод за допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Областният управител е изпратил писмено становище, в което моли, жалбата да се отхвърли. От Илия Георгиев Радев, чрез адвокат-пълномощника му, е постъпил писмен отговор, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Приложени са и писмени доказателства. Писмен отговор е постъпил и от адвокат-пълномощника на Николина Петрова Парушева, Ани Тодорова Иванова и Живко Тодоров Парушев. В него се съдържа становище за основателност на касационната жалба и твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение. Останалите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита направените твърдения в касационната жалба за неоснователни, защото в решението на бившата поземлена комисия за имота е записано, че попада в територия по § 4. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Деспина Георгиева Кабакова и Тодор Георгиев Кабаков, като наследници на Анещи Николова Панайотова са обжалвали заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местността "Траката", в частта му за имот № 10363 по кадастралния план на местността, представляващ лозе от 1, 242 дка. Собствеността върху имота е била възстановена с решение № 524 от 22.06.1998 г. на бившата поземлена комисия в стари реални граници. В подадената жалба са се навеждали доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, защото в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), утвърден със заповедта, за техния имот не е бил отреден такъв и те не фигурират като собственици в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ. В хода на производството жалбоподателят Тодор Парушев е починал. На негово място съдът е конституирал наследниците му. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил лицата, вписани като собственици на имотите в регистъра към ПНИ, които също е конституирал като заинтересовани страни. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е установила идентичността на имот № 10363 по кадастралния план на местността "Траката", върху който са нанесени пет новообразувани имота, заемащи цялата площ от него и част от общински път. Заключението на експерта е било възприето без оспорване. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни за законосъобразност на заповедта на областния управител в обжалваните й части, защото съответства изцяло на чл. 28 ППЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението. Твърденията за нарушения на материалния закон и установената с него процедура при приемането на ПНИ са неоснователни. Те се опровергават от приложените писмени доказателства от административния орган, които доказват изцяло спазване на предвидената в чл. 28 ППЗСПЗЗ процедура. Неоснователни са и твърденията, че съдът не е събрал писмените доказателства въз основа на които имотите, попадащи в бившия имот, са записани други лица за техни собственици. Към административната преписка са приложени копия от регистъра на имотите към ПНИ, в които е посочено и правното основание за вписването на лицата за техни собственици. Това са два оценителни протокола от 1993 г. за два от имотите, а за останалите - нотариални актове. Тези доказателства не са били оспорени пред съда. Те се съдържат също и в неоспореното заключение на вещото лице, поради което твърдението е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, като не е конституирал всички заинтересовани лица на две основания. На първо - защото съдът е конституирал всички заинтересовани лица, посочени като собственици от регистъра и на второ - адвокат-пълномощникът на касаторката не е представил пълномощно от тези лица и не може да упражнява чужди процесуални права без упълномощаване. Неоснователно е и възражението, съдържащо се в становището на ответниците, физически лица, че съдът не е коментирал в мотивите си представеното решение на бившата поземлена комисия, с което собствеността е възстановена в стари реални граници. Напротив. Съдът въз основа на това решение е установил идентичността на имота с имотите по ПНИ, заемащи части от стария имот. В това решение изрично е записано, че имотът, собствеността върху който е възстановена, попада в територия по § 4. Правото на собственост върху имотите, попадащи в територия по § 4 се възстановява със заповед на кмета на общината и след влизане в сила на ПНИ. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, представляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение