Решение № 27 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2018 г.

Решение № 27 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Станоев от [населено място], чрез адв. П. Смукова против решение № 16/02.02.2018 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 365/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 17-0332-000061/30.04.2017 г. издадена от началник група към ОД на МВР – Кюстендил, РУ – Рила. Изложените доводи са за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от изявлението за административния орган за налагане на "санкция" е нарушено правото му защита, тъй като е възпрепятстван да разбере дали се прилага принудителна административна мярка или се налага административно наказание. Поддържа, че в обжалваното решение, съдът не е обсъдил и възраженията му за липса на мотиви в оспорения акт. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – началник група при РУ – Рила към ОД на МВР – Кюстендил не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 17-0332-000061/30.04.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Кюстендил, РУ – Рила - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Б. Станоев до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. В мотивите на решението е посочено, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма – мотивиран с фактически обстоятелства, които правилно са квалифицирани в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "в" ЗДвП и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства – АУАН, талон за изпращане за медицинско изследване и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и докладна записка от 02.05.2017 г., съдът е приел за установено, че на 30.04.3017 г. в [населено място], жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ 530 Д рег. [рег. номер на МПС] след употреба и под въздействието на наркотични вещества, констатирано и установено с техническо средство, отчетен положителен резултат за канабис, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. При тези обстоятелства е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" спрямо водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В мотивите си съдът е посочил, че приложената мярка има превантивен характер – да се осуети възможността за извършване на други нарушения и не представлява административно наказание. Подробно е обсъдил характера и последиците от прилагане на принудителните административни мерки и налагането на административни санкции и е обосновал извод, че няма законови пречки за едновременното им осъществяване. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (ред. ДВ бр. 9/2017 в сила от 26.01.2017 г.) принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Мярката се прилага с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Законосъобразно съдът от съвкупната преценка на доказателствата е приел, че са налице предпоставките за прилагане на посочена принудителна административна мярка. Заповедта е издадена спрямо Б. Станоев в качеството му на водач на лек автомобил БМВ 530 Д, с рег. [рег. номер на МПС], който го управлява след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство. Съдът е преценил компетентността на органа, издал оспорения акт в съответствие с чл. 172, ал. 2 ЗДвП и приложената заповед на директора на ОД на МВР – Кюстендил. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане възраженията на жалбоподателя за нарушения на изискванията за форма на акта. В първоинстанционното решение се съдържат мотиви за извършената от съда проверка по чл. 146, т. 2 АПК. Законосъобразен е изводът, че в заповедта са изложени фактически и правни основания, които обосноват приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Изрично е посочено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил под въздействието на наркотични вещества – канабис и кокаин, установени с техническо средство, което съответства на посоченото правно основание за издаване на административния акт. Непрецизно формулираната разпоредителна част на заповедта, в конкретния случай не е представлява съществено нарушение на правото на защита на нейния адресат, тъй като независимо от използването на термина "санкция" по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, волеизявлението на административния орган е изрично и недвусмислено, че спрямо Б. Станоев се налага временно отнемане свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и съответства по вид и съдържание на принудителната административна мярка, посочена в цитираната правна норма. По тези съображения, настоящият състав преценява, че атакуваното първоинстанционно решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,