Решение № 265 от 21.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 980/2017 г.

Решение № 265 от 21.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 980/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Кюстендилска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 15 от 22.06.2017 г., постановена по внохд № 19/17 г. на Кюстендилски окръжен съд - НК, с която подсъдимият Г. В. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 5 от НК. В протеста и допълнителното изложение към него се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд в нарушение на принципа на чл. 14 от НПК, игнориране и превратно тълкуване на доказателства. Твърди се, че законът е приложен неправилно с оправдаването на подсъдимия Г. А. по повдигнатото му обвинение. Прави се искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от В. не поддържа протеста. Излага съображения, че противоречивите тези, съдържащи се в двете групи свидетелски показания, са обсъдени и анализирани в мотивите на съдебния акт. Счита, че не са допуснати нарушения в процесуалната дейност на съда по събиране, анализ и оценка на доказателствата, а законът е приложен правилно. Защитникът на подсъдимия А. - адв. Б. дава становище за неоснователност на протеста предвид липсата на посочените в него касационни основания. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Частният обвинител Д. Л., редовно призована, не се явява пред касационния съд и не се представлява. В последната си дума подсъдимият А. моли за потвърждаване на присъдата на окръжния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 100 от 30.11.2016 г. по нохд № 1163/14 г. на районен съд гр. Дупница, подсъдимият Г. В. А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2013 г. в [населено място], обл. К., противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр. меден казан с вместимост 60 литра, ведно с капак и серпентина (за изваряване на ракия) на стойност 350 лв., собственост на Д. Д. Л., който владеел, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 206, ал. 5, във вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание "пробация", с пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от шест месеца, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 19/17 г. на Кюстендилски окръжен съд. С присъда № 15 от 22.06.2017 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която оправдал подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Налице е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което протестът се явява основателен, но не по изложените в него съображения. След постъпване на делото в окръжния съд и определянето на съдия- докладчик на случаен принцип, на 27.01.2017 г. е проведено разпоредително заседание по чл. 327 от НПК от съдебен състав - К. Б. (председател и докладчик), Й. Ц. и Н. Г. В първото по делото заседание на 05.04.2017 г., в което е даден ход на делото, е участвал съдебен състав: К. Б. (председател и докладчик) и членове Н. Г. и мл. съдия М. А. Промяната в състава на съда е отразена в протокола от съдебното заседание, в който с изрично определение са потвърдени процесуалните действия, извършени в разпоредителното заседание от друг състав на съда. В това съдебно заседание е даден ход и на въззивното съдебно следствие. В качеството на свидетели са разпитани Д. Л. и М. М., а подсъдимият Г. А. е дал обяснения. В заседанието на 22.06.2017 г. съдебното следствие е продължило с разпит на свидетелката А. А., даден е ход на съдебните прения и е постановена новата въззивна присъда. В това съдебно заседание и при постановяването на присъдата са участвали съдиите К. Б. (председател и докладчик), Й. Ц. и Н. Г. Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод за допуснато нарушение на принципа за неизменност на състава на съда, регламентиран в чл. 258, ал. 1 от НПК. Доказателствата във въззивното съдебно следствие са събрани от различни съдебни състави, а присъдата е постановена с участието на съдия, който не е присъствал непосредствено при събирането на някои от доказателствата. В практиката на ВС на РБ и ВКС трайно е прието, че в този случай съставът на съда е незаконен - р. № 435 от 3.XI.1994 г. по н. д. № 345/94 г., I н. о. на ВС; р. № 224 от 17.IV.1995 г. по н. д. № 115/94 г., II н. о. на ВС; р. № 595 от 28.09.2004 г. на ВКС по н. д. № 171/2004 г., II н. о.; р. № 702 от 10.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 673/1997 г., II н. о.; р. № 103 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 707/2009 г., I н. о. и др. Допуснатото нарушение на процесуални правила, освен че е съществено, е от категорията на абсолютните такива, визирани в нормата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и обуславя отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Предвид обстоятелството, че присъдата е постановена от незаконен състав, изложените в протеста доводи не подлежат на обсъждане по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, I НО,