Решение № 3384 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2011 г.

Решение № 3384 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 46, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците в Република България. Образувано е по жалба на Ибрахим Али Алфуерис, гражданин на Либия, срещу заповед № ЗДМ-344/01.09.2011 г. издадена от директора на Дирекция "Миграция" МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" от Република България и "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години. Излагат се доводи, че наложената принудителна административна мярка "експулсиране" е необоснована - твърди че той не представлява опасност нито за националната сигурност на Република България, нито за обществения ред. Ответният административен орган не е взел становище в съдебното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспорената заповед на основание чл. чл. 44, ал. 1, 42, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" от Република България и "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години. Заповедта е мотивирана с факта, че чужденецът с действията си е поставил в опасност сигурността и интересите на българската държава и че неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност, както и с оглед мотивите изложени в предложение рег. № ХМ - 8879/009.2011 г. на Дирекция "Миграция", писмо с рег № С-7015/22.08.2011 г. по описа на МВР, съдържанието на официална нота и допълненията към нея с изх. № 04-01-65 по описа на МВнР, дирекция "Близък Изток и Африка" за издаване на заповедта. От материалите по преписката се установява, че на 25.07.2011 г. Ибрахим Али Алфуерис е обявен от МВнР за "persona non grata", на основание чл. 9 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения и са му предоставени 24 часа да напусне територията на Република България, за което с вербална нота е уведомено Народното бюро на Великата Социалистическа народна либийска арабска Джамахирия в гр. София. В допълнение към същата нота от 26 юли 2011 г. МВнР е лишило Алфуерис от всички дипломатически привилегии и имунитети, като му е предоставило нов срок да напусне територията на Република България до 10 часа на 28 юли 2011 г. В предложението за налагане на ПАМ с рег. № ХМ 8879 от 01.09.2011г, както и в писмо от МВнР до МВР с вх. № С-7015/22.08.2011 г. по описа на МВР е посочено, че Българската страна разполага с доказателства, че Алфуерис се е занимавал с шпионска дейност, насочена против български ЮЛ и ФЛ, така и срещу либийски граждани, пребиваващи на територията на Република България, с което е поставил в опасност сигурността и интересите на българската държава. Със същото писмо МВнР е предложило на МВР да наложи на Алфуерис ПАМ "експулсиране" по чл. 42 ЗЧРБ, както и да бъде включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци. На 01.09.2011 г. е издадена обжалваната заповед. По делото е приложена докладна записка с рег. № ХМ 8975/02.09.2011 г. от ВНД сектор ПНМ ДМ, от която се установява, че на 02.09.2011 г. е проведена среща с Алфуерис в СДВНЧ, където е настанен. По време на срещата Алфуерис е заявил, че в Либия съществува реална заплаха за живота му, тъй като бил дипломатически представител при предишната власт и ще бъде преследван от новата власт, заявил е че неговата съпруга и четири от децата му се намират в България, в сградата на посолството, както и че нищо лошо не е направил в България. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. А по силата на ал. 2 с налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България. За да бъде наложена принудителната административна мярка "експулсиране" директорът на Дирекция "Миграция" трябва да извърши собствена проверка и при положение, че не се установят факти и обстоятелства, от които може да се направи обосновано предположение, че присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред, принудителната мярка "експулсиране" би била необоснована. В случая в заповедта и в предложението за издаването и са посочени всички фактически основания на които е постановено експулсиране. Посочено е, българската държава разполага с доказателства, че чужденецът се е занимавал с шпионска дейност, насочена както против български ЮЛ и ФЛ, така и срещу либийски граждани, пребиваващи на територията на страната, с което е поставил в опасност сигурността и интересите на българската държава. Нито в административната преписка, нито в настоящото съдебно производство, административният орган е представил доказателства, които да обосноват извода на органа, че чужденецът представлява сериозна опасност за националната сигурност или за обществения ред. Не са представени първичните документи, от които може да се установи, че Алфуерис се е занимавал с шпионска дейност в страната. Във всички представени писмени доказателства е констатирано следното: "Българската страна разполага с доказателства за Алфуерис, че той се е занимавал с шпионска дейност...", но пред настоящата инстанция не са представени тези доказателства или поне част от тях. Непредставянето на тези доказателства възпрепятства съда да извърши преценка дали са били налице материалните предпоставки на чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ, а именно дали действително чужденецът създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Директорът на Дирекция "Миграция" не е изпълнил задължението си по цитираната по-горе разпоредба, с оглед на което посочените в заповедта и в предложението фактически основания са останали недоказани. В тази връзка настоящата инстанция счита, че обжалваният акт е необоснован. В заповедта не са посочени други факти от които да се направи извод, че чужденецът представлява сериозна заплаха за обществения ред. От друга страна органът не е обсъдил и изследвал обстоятелството дали животът на чужденеца би бил застрашен в Либия, каквито твърдения се съдържат в преписката, както и факта дали не се нарушава правото му на личен и семеен живот, доколкото същият е твърдял, че семейството му е в България. Неустановяването и необсъждането от административния орган на горните факти е пречка да се прецени дали наложената мярка е съразмерна на преследваната от закона цел. Съгласно чл. 42з ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1., а по т. 1, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността и интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната. Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години и може да е за срок по- дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. При положение, че не се установява, че поведението на жалбоподателя представлява сериозна заплаха за обществения ред, като основание за експулсиране, не е налице и основание за налагане на мярка по чл. 42, ал. 2 вр. с чл. 42з от ЗЧРБ за срок от 10 години. Издаденият административен акт не е съобразен с принципите на съразмерност предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно които административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, който могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Преценката за наличие на заплаха за обществения ред и нейната сериозност принадлежи на компетентния орган, но тя следва са се основава на личното поведение на чужденеца. Административният орган не е обсъдил и изложил аргументи за продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, както изисква разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Това не дава възможност да се прецени дали наложената мярка е пропорционална на твърдяната заплаха и дали с нея не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Воден от изложеното и на основание чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закона за чужденците в Република България, Върховният административен съд, Седмо отделение