Решение № 12131 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сити кеш ООД срещу Решение 847/28.05.2025г. на Административен съд-Шумен (АС-Шумен), постановено по адм. дело 133/2025г. С обжалваното решение е обявен за нищожен отказ на Сити кеш ООД, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо от 10.03.2025 г.; преписката е изпратена на Сити кеш ООД, в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по заявление на Б. Р. Х. от 07.02.2025 г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението в 30-дневен срок от влизането му в сила; Сити кеш ООД е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за настоящата инстанция и юрисконултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от юрк. Бочева. Ответникът - Б. Р. Х. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и моли за оставянето ѝ без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция. С писмена молба представя списък на разноски и писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Павлов. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да обяви за нищожен отказ на Сити кеш ООД, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо от 10.03.2025 г., първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между Б. Х. и Сити кеш ООД са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на сключени между страните договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679, Регламента). Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като същия е нищожен и незаконосъобразен. Съдът е счел, че администраторът на лични данни е постановил оспорения отказ в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, доколкото липсва подпис-ръкописен или електронен на издателя на документа, който издател в случая е посочен като длъжностно лице по защита на данните П. Л. и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което е приел, че представлява основание за прогласяване на нищожността на акта. Посочил е, че полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Независимо от основанията за обявяване на нищожност решаващият съд е изложил съображения, че отказът от 10.03.2025 г. е издаден и в противоречие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт, за който в закон изрично е предвидено, че подлежи на оспорване по реда на АПК. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел за доказано, че Б. Х. в качеството на субект на данни по чл. 4, § 1 от ОРЗД е поискал от Сити кеш ООД предоставяне на копие на личните данни, които са в процес на обработване във връзка със сключените от него договори за потребителски кредит и други документи, свързани с лицето. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случая отказът на администратора на лични данни Сити кеш ООД е обективиран в писмо, с посочен в него автор П. Л. - длъжностно лице по защита на данните Сити кеш ООД, изпратено от електронен адрес до Х. чрез адвокат П. Павлов на електронен адрес [електронна поща], получено на 10.03.2025г. Правилен е изводът на АС-Шумен за невъзможност за установяване издателя (авторството) на акта и съответно съдържанието на неговото волеизявление, а това означава, че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган верен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви - чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл.146, т.1 АПК, както правилно е сторил АС-Шумен. Неоснователно е възражението на касатора, че не е било оспорено нито авторството, нито получаването на отговора от страна на Б. Х.. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен акт, включително по всички основания, посочени в чл. 146 АПК, независимо от доводите, изложени в жалбата. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал. 4 АПК, като с изрично Определение 516/01.04.2025 г. АС-Шумен е указал на касатора доказателствената тежест, която носи, вкл. че актът е издаден от компетентен орган. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че няма законово изискване за подпис на електронен отговор. Изискването за подпис следва от обстоятелството, че отговорът на заявление по смисъла на чл. 15 от ОРЗД е акт, който по арг. от чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК следва да бъде подписан. Подписът свързва лицето с изявлението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС Шумен е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените в производството пред ВАС разноски в размер на 900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 19.06.2025 г. и разписка от 01.10.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение