Решение № 8248 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2010 г.

Решение № 8248 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Е. Миролио" ЕАД, гр. Сливен, за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила Решение № 854/21.01.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 4064/2009 г., с което е отменено Решение № 59/16.01.2009 г. по адм. дело № 555/2008 г. на Административен съд - Стара Загора и делото е върнато като преписка на директора на РИОСВ - гр. Стара Загора, за ново произнасяне за ОВОС на инвестиционното предложение за изграждане на "Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук и собствена пречиствателна станция", в УПИ I-7058, кв. 159 - Промишлена зона на гр. Ямбол, при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, от страна на възложителя и административния орган. В съдебното заседание молбата се поддържа от адв. Коджабашев, по изложените в нея, в писмени бележки и пред съда съображения. Ответните страни - Директор на РИОСВ, гр. Стара Загора и Тодор Михайлов Стоянов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по искането. Весела Иванова Караманова се явява лично, оспорва молбата, счита, че същата е недопустима, тъй като не са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства, от съществено значение за делото. Сочи, че молбата визира обстоятелство, което всъщност не е ново, то е било известно както на "Е. Миролио" АД, така и на съда. Визираният обем от 1/30 от динамичните запаси на подпочвените води е за разширението на производството. Това количество, събрано с количеството, което "Е. Миролио" АД ползва в съществуващото предприятие, преди инвестиционното предложение - е другата 1/30, което прави общо 2/30 или 1/15 от динамичните запаси на подпочвени води в района. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, което я определя като процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. В Гл. ХIV на АПК е уредено специално, извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове, подчинено на точно определени от законодателя правила. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, (респ. определението), е влязло в сила и същата не се дължи на процесуално нарушение на съда, или на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни в производството по делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства следва да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В конкретния случай, във връзка с конкретизираното в искането правно основание се сочи, че не са били известни данните, с които разполага БД - Източнобеломорски район, досежно извода, че инвестиционното предложение ще ползва около 1/15 част от динамичните запаси от подземните води на река Тунджа - въпрос, който тричленният състав на ВАС е приел, че е от съществено значение за делото. Именно във връзка с изясняването му, е било изискано приложеното удостоверение изх. № РД-09-39/19.02.2010 г. на БД-Източнобеломорски район. След направените уточнения, настоящата инстанция намира, че искането, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено, без да се обсъждат оплакванията, имащи характера на касационни по отношение на решението, нито пък подлежи на изследване "досегашната практика" на пето отделение на Върховния съд по сходни дела. При обсъждането на молбата настоящият съдебен състав приема от една страна, че обемът на ползваните динамичните запаси на подземните води във водния обект действително е обстоятелство, имащо съществено значение по делото (меко казано некоректен е опитът за омаловажаването на въпроса, рефлектиращ по отношение на количеството на използваната и от населението в района вода) и от друга, че същото не е новооткрито, т. е. искателят, в качеството си на възложител на процесното разширение на съществуващото производство, е следвало да положи грижа в процеса пред решаващия съд и да попълни делото с доказателства, относими към него. (С основание в тази връзка ответникът Караманова отбелязва, че след като представеното удостоверение на Басейновата дирекция е издадено почти месец след произнасянето на съда, това не прави данните изнесени в него нови). В решението е отчетена непълнота на правните изводи досежно въздействието върху подпочвените води, както и нарушаването на водния баланс, обосновано с налични по делото данни, които не са в съответствие, различават се и е следвало да бъдат изяснени в хода на процеса - тези, посочени в нетехническото резюме на доклада по ОВОС, (че съгласно инвестиционното предложение ще се ползват около 1/15 от динамичните запаси на подпочвени води в района), а жалбоподателите са твърдяли в хода на делото, че цехът ще ползва около 1/3 от тези запаси, която разлика действително е очевидна и значителна и е следвало да се уточни по доказателствен път. Отчитайки пороците и в дейността на административния орган и нарушението на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, досежно необходимостта за изследване и оценка именно на значимостта на въздействието на инвестиционното предложение върху водния баланс, ВАС е дал конкретни указания за отстраняването им, връщайки делото на административния орган. Предложеното от молителя, че "противоречието между доклада за ОВОС и твърденията на жалбоподателя може да се провери много лесно от петчленния състав", (визират се данните от приложеното удостоверение), е недопустимо в това производство, което не може да установява нови правни и фактически обстоятелства, релевантни за спора, а само следи за наличие на предпоставките по хипотезите на чл. 239 АПК. Правилен е подходът на тричленния съдебен състав, с приетия от него правен резултат, за което не е налице процесуална пречка, тъй като спорът е разгледан по същество за първи път с процесния съдебен акт - с Решение № 195/28.02.2008 г. по адм. дело № 188/2007 г. на АССЗ е прогласена нищожност на решението по ОВОС, (поради липса на компетентност на директора на РИОСВ), а с Решение № 9201/19.08.2008 г. на ВАС по адм. дело № 5427/08 г. същото е било отменено, с отчетена липса на мотиви и пречка за съдебен контрол. С оглед тези съображения, не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав,