Решение № 6807 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2019 г.

Решение № 6807 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3192/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против Решение № 1036 от 19.02.2019 г. по адм. дело № 2555/2018 г. по описа на Административния съд – С.-град, с което по жалба на "АТП – АТОМТОПЛОПРОЕКТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Златен рог" 16 А е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221017002736-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 156 от 31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., с която на жалбоподателя за данъчни периоди м. 12. 2012 г. и м. 01. 2013 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 6 687, 20 лв. и начислена лихва за забава в общ размер на 3 201, 38 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, при необоснованост на изводите за реално извършена доставка именно от посочения доставчик, поради пропуск в обсъждането на доказателствата. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "АТП – АТОМТОПЛОПРОЕКТ" ООД в писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното Решение № 1036 от 19.02.2019 г. по адм. дело № 2555/2018 г. по описа на Административния съд - С.-град, по жалба на "АТП – АТОМТОПЛОПРОЕКТ" ООД е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221017002736-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 156 от 31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., с която на жалбоподателя за данъчни периоди м. 12. 2012 г. и м. 01. 2013 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 6 687, 20 лв. и начислена лихва за забава в общ размер на 3 201, 38 лв. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел за доказано прехвърлянето на право на собственост върху предмета на доставките - различни видове части за АЕЦ. За да достигне до този извод се е позовал на събраните доказателства, както и на приетите експертни заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Съобразил е и практиката на СЕС и в съответствие с нея е приел за неоснователни аргументите на приходните органи, с които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, поради което данъчните задължения за ДДС е приел, че са определени незаконосъобразно. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния процес и е извел обоснован извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Оспорваното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по същество на спора съдът се е произнесъл самостоятелно, при подробно обсъждане и преценка на събраните доказателства и установените факти по делото, поради което са твърденията на касатора за пропуск на съда в тази насока се явяват неоснователни. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани относимите правни норми. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Установяването на произхода на стоката не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая, неправилно приходните органи обосновават отказ от приспадане на платения ДДС по спорните фактури с неизяснен произход на стоката. От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява наличие на процесните стоки в осъществената стопанска операция и получаването им от ревизираното лице, което е признато от приходните органи. От представените още в ревизионното производството сертификати за произход на оборудването, издадени от Българска търговско-промишлена палата, се установява, че същото е придобито от прекия доставчик "Елит Пром-69" ЕООД, посочен в сертификатите като износител и е предназначено за ревизираното лице, посочено като получател. В Декларация за съответствие, издадена от управителя на "Елит Пром-69" ЕООД, която придружава процесните стоки, налична е в крайното им местодоставяне и е представена именно от АЕЦ "К." ЕАД като краен получател, е посочен производителят на стоките. При насрещната проверка АЕЦ "К." ЕАД е представил и приемо-предавателен протокол, с който прекият доставчик предава на ревизираното лице детайлно описани по вид и брой елементи. Въз основа на този протокол е извършена входящата проверка на оборудването при доставката на площадката на АЕЦ "К.", поради което същият следва да се цени заедно с протокола за входящ контрол. От него се установява, че доставката е получена в АЕЦ от ревизираното лице и "И. И. Конструксион С. А. – Клон България" с всички необходими сертификати и съпътстващи документи. Съдебно-счетоводната експертиза е установила пълна съпоставимост между счетоводните записвания по отношение на придобитото оборудване с процесните фактури и последващата му реализация от жалбоподателя към "И. И. Конструксион С. А. – Клон България" като изпълнение по сключен договор. Последното дружество от своя страна е доставило процесната стока на АЕЦ "К." ЕАД, което се доказва от представените приемо-предавателни протоколи и извършения входящ контрол в съответствие със строго регламентираната процедура за приемане на доставки в АЕЦ "К.". Съдебно-техническата експертиза също потвърждава идентичност по документи между доставката от "Елит Пром-69" ЕООД към жалбоподателя и извършената от него последваща доставка. Естеството на доставката и предназначението й за изпълнение по договор, финансиран от Межународния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 на АЕЦ "К.", контролиран от Европейската банка за възстановяван и развитие, предполага засилен контрол върху произхода и качеството на доставеното от ревизираното лице. Липса на доказателства за транспортирането на стоката неправилно се възприема от касатора като категорична индиция за неосъществена доставка от сочения за пряк доставчик към ревизираното лице. Съвкупната преценка на наличните доказателства и изложените по-горе съображения, подкрепени с експертните заключения, обосновават реално осъществяване на фактурираните доставки, независимо от неизяснения механизъм на транспортирането им. Безспорно доказаната последваща реализация на придобитата стока в стопанската дейност на ревизираното лице също е косвено доказателство за реалността на процесната доставка. При тези факти, първинстанционният съд обосновано е приел, че претендираното право на приспадане е отказано незаконосъобразно. Предвид всичко изложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, предвид своевременно заявеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за извършването им, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за настоящето производство, съгласно представения списък. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,