Решение № 11818 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2009 г.

Решение № 11818 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби от областния управител на Варненска област и Янка Лефтерова Янева против решение № 18 от 7.01.2009 година по адм. дело № 588/2007 година на Варненския административен съд в частта му, в която е отменена заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 година на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Акчелар", землище Варна в частта за имот № 96 и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевират доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Образувано е и по частна жалба от Светлозар Велчев Попов и Юлиян Велчев Попов против решението на административния съд в частта му, в която е прекратено производството по делото относно имот № 94 в същата местност и по същия план. Релевират доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Всяка от страните оспорва жалбата, подадена от останалите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се, че планът на новообразуваните имоти в частта му, касаеща имот пл. № 96 не е съобразен с признатите права на жалбоподателя Светлозар Попов. Същият е записан на лице, по отношение на което не е установено придобиване право на собственост върху имота. По отношение на частната жалба също дава заключение за неоснователност. То се аргументира с факта, че на жалбоподателя не са признати права върху имот, който да е идентичен с части от имот пл. № 94. Касационните жалби и частната жалба са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, а частната жалба е основателна. Производство пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Светлозар Велчев Попов против заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 година на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Акчелар", землище Варна в частта за имот № 94 и № 96. Твърдял е, че при образуването им и отреждането на други лица не са съобразени правата на наследодателя му, които са признати с влязло в сила решение на ОСЗГ. В хода на производството жалбата му е насочена и срещу имоти номера 108, 109 и 114. По отношение на тях производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес. Решението на съда в тази му прекратителна част е влязло в сила и не подлежи на обсъждане в настоящото касационно производство. От писмените доказателства по приложената административна преписка и представените документи допълнително от страните е установено, че имот № 94 с площ от 1953 кв. м е записан на собственик Ангел Найденов Милев. Правно основание за записването е решение № Г18 от 12.06.2003 година на ОСЗГ - Варна. С него е признато право на придобиване на собственост върху 1.000 декар, прилежаща площ към масивна сграда със застроена площ от 45 кв. м В решението е отбелязано, че имотът попада в територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и представлява имот пл. № 94 по кадастралния план на местността "Акчилар". Следващият новообразуван имот № 96 е с площ от 937 кв. в. и е записан на Анка Лефтерова Янева. В регистъра към плана в раздела "Документ" е посочено - "Други 2782 от 14.03.1999 г.". Твърдяните права жалбоподателят установява с решение № 820 от 18.09.2001 година на ПК - Варна. С него е възстановено право на собственост в стари реални граници на наследници на Велчо Стефанов Попов върху нива от 1.166 декара в местността "Сотира" в терен по § 4. Под формата на забележка е посочено, че възстановяването ще се извърши след определяне на имотните граници въз основа на план на новообразуваните имоти. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, представила основно и допълнително заключение. По този начин е установено, че имоти 94 и 96 са нанесени в помощния кадастрален план. Специално по отношение на имот № 94 е констатирано несъответствие между материализираните на място граници и определените такива с плана. Имотът на жалбоподателя не е индивидуализиран на място, а в същото време липсват и материализирани граници. Поради липсата на посочени граници в решението на ОСЗГ, не могат да се установят с точност границите на имота, реституиран на жалбоподателя. Още повече, че през 1956 година част от имотите са били отчуждени и записани, като имот пл. № 11741. В разписния лист към кадастралния план от 1956 година за негов собственик е записан Никола Цонков. Това е наложило вещото лице да извърши пълно изследване на границите на имота, обозначени в нотариалния акт за собственост на праводателя на жалбоподателя № 70 от 1954 година за закупуване на 1/3 идеална част от хавра, находяща се в землището на местността "Сотира", цялата с площ от 3.500 декара. По този начин е установено, че имотът по нотариалния акт и решението на ОСЗГ е бил разположен между имотите 58, 59 и 60 на Пандаклийски, имот 97 на Георги Николов и път. При тези данни по делото, съдът е приел, че имотът, по нотариалния акт на праводателите на жалбоподателя се намира извън новообразуван имот № 94, записан на Ангел Найденов Милев, поради което за жалбоподателя липсва законово защитен правен интерес да обжалва плана в тази му част. Въз основа на това е счел жалбата относно имот № 94 за процесуално недопустима и е прекратил производството по нея. Така постановеното решението в прекратителната му част относно имот № 94 е неправилно. По частната жалба, подадена от Светлозар Велчев Попов и Юлиян Велчев Попов: Изводът на съда, че имотът, претедиран от жалбоподателя не засяга по никакъв начин имот № 94 е необоснован и се опровергава от двете заключения на вещото лице и допълнителните пояснения при изслушване в съдебното заседание на 2.10.2008 година. И в двете заключения вещото лице е успяло да идендифицира по един и същи начин имота, който е придобит от наследодателя на жалбоподателя през 1954 година. Идентифицирани са три от общо четирите граници на целия имот, от който жалбоподателят претендира само за една трета идеална част, и са посочени и в основното и в допълнителното заключение. В последното изречение от допълнителната експертиза, дори с удебелени букви е отразено, че имотът се е намирал между имотите, възстановени на наследници на Йордан Ангелов Пъндаклийски и на Георги Николов. Третата граница е път. Именно тук е допусната грешката от съда, който е извършил необосновано смешение между временния път от северната страна на имота и стария, но съществуващ и понастоящем път от източната му страна. Временният път, който е нов и е изпълнен в трасето, определено за прокарването му със заповед № 1287 от 5.05.2006 година на кмета на общината е колориран със зелен цвят на скицата на л. 257 от делото и съответно с жълт цвят на скицата на л. 258. Той няма отношение към спора по същество. Такова отношение има старият път, отразен в кадастралния план от 1956 година и съществуващ и понастоящем, като източна граница на имоти номера 94, 95, 96 и 97 - абзац трети от раздел втори "Констатации" от основното заключение. При така определените три граници от имота по нотариалния акт от 1954 година на праводателя на жалбоподателя безспорно се установява засягане и на новообразуван имот № 94. Вещото лице в съдебното заседание на 2.10.2008 година категорично е потвърдило, че имотът, възстановен на жалбоподателя и сънаследниците му представлява част от по-голям имот № 11741, който обхваща части от настоящите имоти номера 94 и 96. По този начин е напълно обоснован правният интерес на жалбоподателя да обжалва заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти и в частта му, в която е новообразуван имот № 94 и е записан с цялата си площ от 1953 кв. м. на Ангел Найденов Милев. Частната жалба се явява основателна. Решението на съда в прекратителната му част по отношение на имот № 94 е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за произнасяне по жалбата и в тази й част. По касационните жалби на областния управител на Варненска област и Янка Лефтерова Янева: За да отмени заповедта на областния управител в частта й, касаеща новообразуван имот № 96, записан на Анка Лефтерова Янева, съдът е съобразил, че по отношение на записаната собственица не е установено нито надлежно предоставено право на ползване, нито проведена и успешно приключила процедура на трансформация в право на собственост. В същото време за част от имота, жалбоподателят се легитимира с довършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, като представя влязло в сила решение на ОСЗГ. И в двете касационни жалби се прави един и същи довод, че в акта на органа по поземлена собственост не били посочени границите на имота, описан, като нива от 1.166 декара в местността "Сотира". Те са неоснователни. В решението на поземлената комисия изрично е посочено, че възстановеният имот попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и имотните му граници ще се определят именно с плана на новообразуваните имоти - чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. При наличието на решение на ОСЗГ за реституирания имот следва задължително да се определи и образува нов имот, който в регистъра на собствениците да се впише на правоимащите лица. Обстоятелството, че не могат с точност да се определят границите му, тъй като в хода на времето и извършените отчуждителни промени те са заличени и не са материализирани на място, не може да доведе до неизпълнение на реституционната процедура до край. Поради това съдът правилно е отчел незаконосъобразността на заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти в частта му относно имот № 96 и записването му на лице, което не се легитимира, като правоимащо по смисъла на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, отменил я е и е върнал преписката на областния управител със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение