Решение № 14131 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2014 г.

Решение № 14131 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3495 от 23.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1366/2014 г. Административен съд София - град е изменил РА № 1111291/23.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София срещу Севен Хасан Кемал, който акт е потвърден с Решение № 1441/15.06.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП/. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Севен Хасан Кемал, чрез пълномощника адв. Мирослав Димитров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София - град е неправилно. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София - град. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София, чрез своя процесуален представител в оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решение № 1437 от 03.02.2014 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1468 от 04.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9106/2012 г. на Административен съд София - град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението си Административен съд София - град е изменил РА № 1111291/23.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София срещу Севен Хасан Кемал, потвърден с Решение № 1441/15.06.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, относно определените му задължения за ДДС, като за данъчен период м. октомври 2008 г. намалява данъка от 20 570,26 лв. на 17 141,88 лв., както и съответната лихва за просрочие, за м. ноември 2008 г. намалява данъка от 12 136,53 лв. на 10 113,77 лв., както и съответната лихва за просрочие, за м. декември 2008 г. намалява данъка от 15 205,05 лв. на 12670, 87 лв., както и съответната лихва за просрочие. В изменителната му /отменителната му част/ като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Изложени са мотиви, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма при спазване на административно производствените правила. Административният съд е приел също, че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е установил задължения за довнасяне за ДДС общо в размер на 47 911,84 лв. и лихви за просрочие в размер на 17 069,80 лв. Според ревизиращия орган предоставяните услуги от Севен Хасан Кемал услуги към "АБВ плюс" ЕООД, общо в размер на 324 197, 95 лв. за периода от 01.09.2008 г. до 31.12.2008 г. са доставки, формиращи облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и за лицето е възникнало задължение да се регистрира по ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно ревизиращия орган е определил задълженията за ДДС за посочените данъчни периоди, предвид получените суми от ревизираното лице, удостоверени с представените три служебни бележки, издадени му от "АБВ плюс" ЕООД и приложени към данъчната му декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. С влезлия в сила АРЗДДС е установено, че към 30.09.2008 г. Севен Хасан Кемал е реализирал оборот от над 50 000 лв. с получаване на сумата 84 638,75 лв. от "АБВ плюс" ЕООД. В тази връзка първоинстанцинният съд е приел, че получените от лицето след този момент доходи от извънтрудово правоотношение по договор за поръчка с посоченото дружество представляват облагаеми доставки и за тях се дължи данък по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Констатирано е, че представените три служебни бележки с № 2, № 3 и № 4, издадени от "АБВ плюс" ЕООД са с посочените дати - 31.10.2008 г., 28.11.2008 г. и 28.12.2008 г., на които са получени процесните суми. В отменителното решение на ВАС са дадени указания относно начина на определяне на размера на дължимия данък. Съгласно нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, според която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че е включен в договорената цена. При определяне на данъка органът по приходите е умножил данъчната основа по данъчната ставка, която съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е 20 % и така е получил размера на дължимия данък за съответните периоди. Първоинстанционният съд е приел, че това е довело до нарушение на материалния закон, тъй като е следвало органът по приходите да приложи чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да изчисли размера на данъка, като използва формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, приложима в случаите, когато данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена. Решението на Административен съд София - град в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно. Видно от съдържанието на жалбата, същата преповтаря оплакванията, изложени срещу първоначално постановеното решение по адм. д. № 9106/2012 г. Същите се касаят относно това възникнали ли са данъчни събития предвид извършените плащания към жалбоподателя, към кой момент е достигнат праг за задължителна регистрация по ЗДДС и прочие. Всички тези въпроси вече са били разрешени с решението при първоначалното разглеждане на жалбата. Видно от мотивната част на отменителното решение на ВАС, осмо отделение, в същото е прието, че ревизионният акт е законосъобразен относно определянето на задължение в резултат на регистрация по ЗДДС, като първоинстанционното решение е отменено единствено в частта относно размера на дължимия данък и делото е върнато за ново разглеждане с даване на задължителни указания относно приложимия материален данъчен закон при определяне на задълженията. По отношение на начина на определяне на последните в касационната жалба не се правят конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в отменителното решение. По повдигнатите с касационната жалба оплаквания вече е постановено решение, което е влязло в законна сила, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноските на ответника по касация са присъдени в първоинстанционното производство и последващи не се дължат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,