Решение № 364 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г.

Решение № 364 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Постъпила е молба от Г. А. Т. чрез пълномощник адв. Т. М. за тълкуване на решение № 194 от 18.06.15 г., постановено по гр. дело № 6546/14 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Ответникът по молбата счита, че молбата е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о. като взе предвид данните по делото, констатира следното: С решение № 194 от 18.06.2015 г. по гр. дело № 6546/14 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е отменил решението от 23.06.14 г., постановено по в. гр. дело № 4869/14 г. на Софийски градски съд в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Г. А. Т. сумата 28778.18 лв имуществени вреди, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху тази сума за времето от 1.04.2009 г. до 1.01.2013 г., в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Г. А. Т. 20 000 лв. неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 25.03.2009 г., както и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати държавни такси в общ размер на 2486.39 лв и 264.42 лв. разноски за експертизи, както и в частта за присъдените разноски, и вместо него е постановил друго, с което е ОТХВЪРЛИЛ исковете на Г. А. Т. срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 200 КТ за сумата 28778.18 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука на 25.03.2009 г., както и за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.03.09 г. до изплащането им. Със същото решение Г. А. Т. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1500 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение. В молбата се поставят въпроси по съществото на спора, които са неотносими в това производство, както и за тълкуване от решаващия съд на диспозитива: отхвърлени ли са исковете на ищеца по чл. 200 КТ за сумата 28 778.18 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, както и за сумата 20 000 лв. неимуществени вреди и ако са отхвърлени в посочените размери, то уважени ли са исковете в останалата им част и каква е тази част. Ответникът в производството счита молбата за недопустима, а по същество неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о., като прецени данните по делото, намира следното: Молбата за тълкуване е процесуално допустима. Неоснователно е възражението, че решението е изпълнено, поради което не може да се иска тълкуване. Разпоредбата на чл. 251, ал. 2 ГПК се отнася за осъдителни решения, а в случая е постановен отхвърлителен диспозитив. Разгледана по същество, е неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на решението. Изрично е посочено, че искът по чл. 200 КТ е отхвърлен както за сумата 28 778.18 лв. обезщетение за имуществени вреди, така и за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а в частта, с която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери въззивното решение е влязло в сила поради необжалването му от страната в тази му част. При тези данни настоящият състав счита, че молбата за тълкуване на решението следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о.