Решение № 8825 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2010 г.

Решение № 8825 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Георгиев Костов от гр. Несебър срещу решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е обявена територията на обект "Водна учебна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. Твърди се в жалбата, собствения имот на жалбоподателя с идентификатор № 51500.510.141 по кадастралната карта на гр. Несебър попада в обхвата на оспореното решение. Направено е искане за прогласяване нищожността на оспореното решение, като алтернативно се поддържа и искане за отмяната му като незаконосъобразно. Поддържат се доводи за противоречие на решението с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът - Министерският съвет, чрез юрк. Десимила Тодорова, намира за неоснователна подадената жалба. Заинтересованите страни - Министерството на физическото възпитание и спорта, чрез юрк Мирослава Стефанова, Министерството на образованието, младежта и науката, конституирано като заинтересована страна, чрез юрк. Йовко Йовчев, и Националната спортна академия "Васил Левски", чрез юрк. Илиян Карапанов, намират за неоснователна жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: I. По допустимостта на жалбата: По делото е представено като доказателство копие от нотариален акт № 53, том I, рег. № 474, дело № 48 от 4 февруари 2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, от който е видно, че оспорващият е собственик на поземлен имот с идентификатор № 51500.510.141 по кадастралната карта на гр. Несебър, находящ се в м. Акротирия, гр. Несебър, с площ 2000 кв. м. Този поземлен имот е включен в територията, обявена за обект с национално значение с оспореното решение на Министерския съвет. Следователно за Иван Костов е налице правен интерес от оспорване на решението на Министерския съвет, но само в частта му, касаеща неговия имот. В останалата си част оспореното решение не поражда задължения, нито пък непосредствено засяга или застрашава права, свободи или законни интереси на Костов. Поради това жалбата му в частта, касаеща поземлените имоти - предмет на решението на Министерския съвет, извън ПИ с идентификатор № 51500.510.141 по кадастралната карта на гр. Несебър, поради липса на правен интерес от оспорване като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. В конкретния случай това субективно право принадлежи на адресатите на акта - собствениците на поземлените имоти в обхвата на решението на Министерския съвет, като всеки от тях следва да подаде жалба срещу това решение в частта, с която са засегнати неговите права. С оглед горното и като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна жалбата е процесуално допустима в посочената част - досежно ПИ с идентификатор № 51500.510.141 по кадастралната карта на гр. Несебър. В останалата част на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще следва да бъде прекратено. II. По основателността на жалбата: Неоснователно е искането за прогласяване нищожността на оспореното решение. В случая е приложима разпоредбата на чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) - спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" са обекти с национално значение. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС) предоставянето на имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомства за изпълнение на техните функции, се извършва с решение на Министерския съвет. Поради това решението е прието от компетентен орган. С оспореното решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е обявена територията на обект "Водна учебна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. В посочената норма обаче е определен само смисъла на понятието "обект с национално значение". Разпоредбата не е нито материалноправна, нито процесуалноправна, поради което не може да бъде основание за издаване на административен акт. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съгласно ал. 1 на цитираната норма спортните обекти и съоръжения с национално значение, представляващи публична собственост, са определените съгласно приложение № 1, което приложение може да се изменя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В ал. 3 на чл. 47а от ЗФВС е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. При анализ на тази специална разпоредба се налага извода, че за да бъдат определени спортните обекти и съоръжения на посочената академия като обекти с национално значение, следва да са налице две предпоставки: въпросния обект следва да е публична държавна собственост и да е бил предоставен за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния. Това е така, защото с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Както беше посочено по-горе, поземлен имот с идентификатор № 51500.510.141 е частна собственост на оспорващия. По делото няма данни и посоченият имот да е бил предоставян за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" по реда на чл. 6 и сл. от ППЗДС. По делото са представени два акта за държавна собственост на недвижими имоти № № 382 и 383, издадени на 20 януари 1974 г., с които на посочената академия (тогава ВИФ "Георги Димитров") са предоставени сгради. Представен е и акт № 4744/17 септември 2009 г. за публична държавна собственост, в който е отразено, че на Националната спортна академия "Васил Левски" са предоставени права на управление върху описаните в акта имоти, но тези имоти представляват сгради. Не са представени доказателства по делото, удостоверяващи предоставянето на ПИ с идентификатор № 51500.510.141 в м. Акротирия, гр. Несебър за ползване на академията. С оглед горното подадената от Иван Георгиев Костов жалба се явява основателна. С оспореното решение на Министерския съвет в нарушение на разпоредбата на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС е обявен за част от обект с национално значение имот, собственост на жалбоподателя. Поради това решението в оспорената му част ще следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,