Решение № 17129 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2013 г.

Решение № 17129 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Меритекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. "Химик" № 2-В-12, с управител Захари Йорданов Йорданов, чрез адв. Колева против решение № 531/8.03.2013 г., постановено по адм. д. 1807/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 261106702/21.02.2012 г., потвърден с решение № 554/18.05.2012 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който са му установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35864.60 лв. и начислени лихви в размер на 9317.61 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно - необосновано, незаконосъобразно с оглед нарушения на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен РА. Съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Изпратена е писмена защита с искане да бъде отхвърлена касационната жалба, която е постъпила по делото след приключване на устните състезания по спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 531/8.03.2013 г., постановено по адм. д. 1807/2012 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Меритекс" ЕООД против РА № 261106702/21.02.2012 на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 554/18.05.2012 на ДД "ОУИ" относно доначислен ДДС в общ размер на 35 864.60 лв. и начислени лихви в размер на 9 317.61 лв. по фактури издадени от "Давида" ЕООД, "Аксун - АА" ЕООД, "Строй Сис България 2009" ЕООД и "Сънрайс - 2007" ЕООД с предмет платове и шивашки материали. Решаващият съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Административният съд е приел, че фактите и доказателствата по делото налагат извод за липса на реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, които да са облагаеми и за които да е възникнало задължение за издаване на фактури и начисляване на данък, и съответно за които да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Поради това отразеният косвен данък, в издадените фактури, се явява неправомерно начислен, поради което е изпълнена хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че изводите на административният съд са обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, поради което изводите му са необосновани. Решаващият съд е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. При съобразяване с правилата на тълкуване и обичайната човешка логика съдът правилно е приел, че въз основа на установените факти не може да се приеме за доказано извършването на облагаеми доставки от "Давида" ЕООД, "Аксун - АА" ЕООД, "Строй Сис България 2009" ЕООД и "Сънрайс - 2007" ЕООД. С ревизията органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит в полза на "Меритекс" ЕООД в размер както следва: 11000 лв. по фактури с № 447/6.08.2007 г., № 450/7.08.2007 г., № 965/4.03.2009 г. и № 966/5.03.2009 г., издадена от "Давида" ЕООД - гр. София, с предмет на доставките платове и шивашки артикули; 4184 лв. по фактури с № 697/1.12.2009 г. и № 708/07.12.2009 г., издадени от "Аксун - АА" ЕООД - гр. Перник, с предмет на доставките - платове; 1 504 лв. по фактура № 0000000313/25.02.2010 г., издадена от "Строй Сис България 2009" ЕООД с предмет платове и 4 406.66 лв. и по фактури с № 2050/15.04.2011 г., № 2055/28.04.2011 г., № 2099/27.05.2011 г. и № 2100/30.05.2011 г., издадени от "Сънрайс - 2007" ЕООД, с предмет на доставката - шивашки материали и платове. Нито един от четиримата доставчици не е открит на адреса известен на органите на НАП при насрещната проверка, нито е представил документите, които са му поискани. При проверка на данните, съдържащи се в информационната система "СУП" на НАП, е установено, че "Давида" ЕООД, "Строй Сис България 2009" ЕООД и "Сънрайс - 2007" ЕООД не са декларирали наличие на складова база или търговски обект, в които да извършва съхранение, респ. продажба на стоки, а към момента на издаване на фактурите не разполагат с назначени работници. "Аксун - АА" ЕООД е декларирало действащи трудови договори с физически лица, назначени на длъжност "зидари в строителството", т. е. притежаващи специализация и функции в съвършено различна сфера от търговията с платове и шивашки артикули. По данни от информационния масив на НАП, фактурите, издадени от "Строй Сис България 2009" ЕООД и "Сънрайс - 2007" ЕООД не са издадени на "Меритекс" ЕООД и съответно не са отразени в дневник за продажби и в справка-декларация по ЗДДС. "Строй Сис България 2009" ЕООД е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 15.02.2010 г., а фактурата издадена от същото дружество към "Меритекс" ЕООД е от дата - 25.02.2010 г., т. е. издадена е от нерегистрирано за целите на ЗДДС лице. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира за правилно заключението на административния съд, че по спорните фактури, издадени и от четиримата доставчици не може да се установи реалността на извършените доставки. В хода на ревизията, както и в съдебното производство не са представени доказателства за фактическото изпълнение на фактурираните доставки, както от съответните доставчици, така и от самото ревизирано дружество в качеството му на получател, поради което следва да се приеме, че липсва реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са облагаеми и за които да е възникнало задължение за издаване на фактури и начисляване на данък, и съответно за които да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството е извършено правилно от решаващия съд и не е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, защото от обективни данни не е установено, че декларираното право на приспадане на данъчен кредит е възникнало в резултат на извършване на облагаеми доставки, по които получател на реална стока е касаторът. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът погрешно е интерпретирал заключението на вещото лице. Изводите на експерта, че процесните фактури са отразени в счетоводството на касатора, отразено е и последващото използване и разпореждане, като са издавани фактури за продажби, които са осчетоводени като приходи и вземания към клиенти, а начисленият ДДС по фактурите, които са отчетени като приходи, е осчетоводен като задължение към бюджета, обосновават извода на съда, че не се установява реалната доставка, а се установява само извършено фактуриране от страна на съответните доставчици. Обстоятелството, че "в склада няма продукция точно от този доставчик", въпреки че от сметка 302 се изписват материалите, които отиват в производството, а от там в склада като готова продукция, води до извод, че доставките са оформени само документално, без реално престиране на фактурираните стоки. В тази връзка недоказано остава и твърдението на касатора, че процесните стоки са използвани от него като получател за извършване на последващи облагаеми сделки. С оглед на установените фактически данни съдът е приел за обосновано заключението на органа по приходите за нереалност на фактурираните доставки. Не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, в резултат на което да се направи извод за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, с оглед на което законосъобразно е отказан данъчния кредит по спорните фактури до размера на начисления по тях ДДС, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Позоваването в касационната жалба на практиката на Съда на Европейския съюз е неоснователно, тъй като основният спорен въпрос по делото е дали наистина са осъществени реални доставки на съответните стоки, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на облагаема доставка е елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност, поради което не може да бъде игнорирано доказването й при разрешаване на спора относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит. В случая липсата на регистрация по ДДС на от "Строй Сис България 2009" ЕООД не е единственото основание за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по издадената от него фактура № 0000000313/25.02.2010 г., поради което не е относимо към настоящия казус тълкуването на СЕС в Решение от 22.12.2009 г. по дело Dankowski, С-438/09 относно правното значение на регистрацията по ДДС на доставчика по облагаеми доставки. В спора по делото не е установено, че тази фактура отразява реална облагаема доставка и поради това данъкът по нея е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и не подлежи на приспадане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора и липсата на своевременно заявена претенция от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. Разноски не следва да бъдат определяни и поради обстоятелството, че пълния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в полза на данъчните органи е присъден от първата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,