Решение № 11106 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 390/02.12.2022 г. по адм. дело 288/2022 година на Административен съд - Кърджали, с което е отменено по жалба на Ш. Кючукова негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., с изх. 02-090-6500/5812 от 06.07.2022 г., в частта относно постановените намаления на исканите суми и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган по подаденото заявление за подпомагане за 2018 г. от Ш. Кючукова. Касационният жалбоподател твърди в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост и нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ш. Кючукова, с адрес в [населено място], общ. Джебел, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество на касационната жалба, настоящият съдебен състав, взе предвид следното: АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо в оспорената пред него част относно извършените намаления, е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалното право. АС е изложил мотиви, че намаленията са на основание чл.43, ал.3, т.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), според който се намалява размера на плащането или се отказва по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е намалено. Формулировката на цитираната норма, сочи че същата е приложима, когато заявителят е бил надлежно уведомен за застъпването, даден му е срок за отстраняването и застъпването не е отстранено. В случая изготвените писма за застъпването до Кючукова не са надлежно връчени. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба за неправилна преценка на АС, че в уведомителното писмо липсват задължителни реквизити, не кореспондират с основанията за частична отмяна на уведомителното писмо, посочени по - горе, в които не е посочен подобен порок на акта. По делото няма спор, че уведомителното писмо съдържа таблици, от които се виждат твърдените застъпвания за всеки заявен за подпомагане парцел по схемите за директни плащания. По отношение на констатираната от АС липса на връчване на уведомителните писма за застъпванията, касационният жалбоподател не е формулирал касационни основания. С оглед задълженията на касационната инстанция по чл.218, ал.2 АПК за служебна проверка на приложението на материалния закон настоящият съдебен състав намира, че АС правилно е тълкувал приложимата материално - правна разпоредба в смисъл, че същата изисква заявителят да бъде редовно уведомен за застъпването и да му се даде възможност да го отстрани, за да може да бъде извършено намаление на основание чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП. Законосъобразен е изводът на АС за липса на кумулативно - необходима предпоставка за прилагането на нормата - надлежно съобщаване на застъпването и даване на срок за отстраняването му. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение