Решение № 1481 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2010 г.

Решение № 1481 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадени са две касационни жалби против решение № 198/04.12.2009 г., постановено по адм. дело № 401/2009 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. С жалба, подадена от кмета на Община Каварна, чрез процесуалния представител адв. Велислав Величков, се обжалва решението в частта, с която съдът е отменил акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 006/06.03.2009 г., изменен с АУПОВ № 008/01.04.2009 г., издадени от кмета на Община Каварна, относно установеното задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 5078,09 лв. и начислената лихва в размер на 400,01 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и представените писмени бележки на пълномощника се излагат съображения, че имотът, за който е определена таксата се намира в район, в който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и факта, че имотът не е застроен е без значение за дължимостта на таксата. Наред с това, от събраните по делото доказателства се установява, че услугата се предоставя реално. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против АУПОВ. Претендира присъждане на направените разноски. С жалба, подадена от "Топола Панорама Вю" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Джон Вилем Нордън, подадена чрез процесуалния представител адв. Диан Маринов Иванов, се обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против същия АУПОВ и АУПОВ за изменението му, относно установеното задължение за такса за поддържане на депо за битови отпадъци в размер на 1953,42 лв. и начислена лихва в размер на 153,86 лв., както и такса за поддържане на териториите за обществено ползване в размер на 390,72 лв. и лихва - 30,77 лв. Касаторът подържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и представените писмени бележки на пълномощника се излагат съображения, че неправилно съдът е потвърдил акта в тези части, след като не е установено, че услугите са ползвани. В имота на дружеството не са генерирани битови отпадъци, поради което не се дължи такса за нито една от услугите, предоставяни от общината. В наредбата на общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каварна не е предвидено задължение за предварително заявяване, че няма да се ползват услугите, поради което правилно съдът е приел, че следва служебно да се провери дали съответната услуга е ползвана реално. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло АУПОВ. Претендира присъждане на направените разноски. Всяка от страните оспорва касационната жалба на съответната друга страна, по която има процесуалното качество на ответник. Излагат се подробни съображения в писмени бележки на пълномощниците. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Излага съображения, че процесният имот е извън строителните граници на селото и не е застроен, а предвид събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че в имота не се генерират битови отпадъци, което не предполага предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Същевременно е доказано, че другите две услуги са предоставяни, поради което съдът правилно е потвърдил акта в тази част. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и при наличие на правен интерес от обжалване на решението в съответната част, която е неблагоприятна за страната. Двете жалба са подадени в срок, като относно жалбата на кмета на Община Каварна този извод се налага предвид представените пред настоящата инстанция писмени доказателства. От представеното извлечение от входящ дневник на Административен съд гр. Добрич се установява, че касационната жалба на кмета на община Каварна против решението по адм. дело № 401/2009 г. /решението е предмет на настоящото производство/ е заведена с вх. № 1574/2009 г. с посочен час на постъпване - 10,14 ч., а с вх. № 1573/2009 г. и с час на постъпване - 10,13 ч., е заведена жалбата на кмета на общината против решението по адм. дело № 262/2009 г. Представено е копие от пощенски плик с подател адв. Владислав Величков, адресирано до Административен съд гр. Добрич, с пощенско клеймо от 23.12.09 г., като не се спори, че оригиналът на този плик е приложен по адм. дело № 262/2009 г. и с него е получена касационната жалба по това дело. Наред с това представено е и удостоверение изх. № 668/22.07.2010 г. от председателя на Административен съд гр. Добрич, според което касационната жалба на Община Каварна по адм. дело № 401/2009 г. е получена в деловодството на съда в един плик с касационната жалба по адм. дело № 262/2009 г. по описа на същия съд. Предвид тези данни настоящият състав приема, че касационната жалба на общината е подадена в 14-дневния преклузивен срок, като е изпратена по пощата на 23.12.2009 г., а съобщението за изготвяне на решението е връчено на страната на 11.12.2009 г. В съответствие с изложеното и двете касационни жалби са допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отменен АУПОВ № 006/06.03.2009 г., изменен с АУПОВ № 008/01.04.2009 г., издадени от кмета на Община Каварна в частта, с която на "Топола Панорама Вю" ЕООД за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. е установеното задължение за такса за събиране на битови отпадъци в размер на 5078,09 лв. главница и 400,01 лв. лихва. Жалбата на дружеството против същия АУПОВ е отхвърлена в частта, с която е установено задължение за такса за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци в размер на 1953,42 лв. главница и 153,86 лв. лихва, и такса за поддържане териториите за обществено ползване в размер на 390,72 лв. главница и 30,77 лв. лихва. С решението са присъдени съответни разноски, като община Каварна е осъдена да заплати на дружеството по компенсация 1089,46 лв., двете страни са осъдени да заплатят съответни суми за вещо лице в полза на съда. Съдът е приел, че таксата за битови отпадъци е определена за притежавания от дружеството недвижим имот, находящ се в землището на с. Тополи, община Каварна, представляващ имот № 149051 с площ от 21,004 дка, с променено предназначение за жилищно строителство въз основа на решение № 07/05.10.2005 г. на Областна администрация "ЗГ" гр. Добрич съгласно влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/. С акта са определени такси за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, съобразно отчетната стойност на имота и размерите на таксите, определени с решение № 312/27.12.2006 г. на общинския съвет, приложими и за 2008 г. съгласно чл. 66, ал. 3 ЗМДТ - 2,6 промила за услугата събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо, 1 промил за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци и 0,2 промила за поддържане териториите за обществено ползване. Съдът е приел, че според заповед № 1846/26.10.2007 г. на кмета на общината, с. Тополи попада в VI-ти район, в който се предоставят и трите услуги. За да отмени АУПОВ относно таксата за сметосъбиране и сметоизвозване съдът е приел, че процесният имот е незастроен и в него не се генерират битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗМДТ. Съдът е посочил, че за дължимостта на таксата за тази услуга от съществено значение е не само принадлежността на имота към район, в който според заповедта на кмета услугата се предоставя, но и факта на реалното й предоставяне. В тази връзка е посочил, че по делото са представени доказателства за реално извършване на услугите - договор от 02.04.2007 г. между Община Каварна и "Титан - чистота" ООД за възлагане извършване на дейностите по чл. 62 ЗМДТ, рамково споразумение от 02.04.07 г. и договор от 09.04.08 г. между същите, както и 12 бр. протоколи, подписани от представител на общината и на дружеството за приемане на извършените работи по посочените договори и констатиране на тяхното количеството. Съдът е обсъдил свидетелските показания на изслушаните по делото свидетели, от които се установява, че имотът не е застроен, около него няма сгради и не се извършва строителство, обсъдил е и заключението на съдебно-техническата експертиза, според което процесният имот е в землището на с. Тополи, но извън строителните граници, мястото не е оградено и не е благоустроено. Въз основа на тези доказателства съдът е направил извода, че през процесния период в имота не са генерирани отпадъци, от което следва, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна и затова на основание на чл. 71, т. 1 ЗМДТ таксата за тази услуга не се дължи. Наред с това съдът е посочил, че таксата е недължима и на основание забележка към заповед № 1846/26.10.2007 г. на кмета на общината, в която е посочено, че за всички райони и населени места намиращи се извън цитираните в райони I до ХVII, следва да се събира такса по т. 2 и т. 3, а по делото е доказано, че имотът се намира извън строителните граници на селото, т. е. извън цитираните в заповедта. Съдът е изложил също съображения, че съгласно действащата наредба, приета с решение № 2 по протокол № 6/29.01.2008 г. на основание чл. 9 ЗМДТ, изменяна и допълвана до 28.05.2009 г. е предвидена възможност лицата, които няма да ползват имотите да се освободят от заплащане на съответна такса, ако до края на предходната година подадат декларация в общината по местонахождението на имота, но редът по който става освобождаването се съдържа в чл. 69а от наредбата, който е приет с решение от 19.12.2008 г., т. е. след 15.04.2008 г., когато е подадена молбата на дружеството за освобождаване от ТБО, поради което за 2008 г. не е имало възможност да се декларира, че няма да се ползват предоставените от общината услуги. Съдът е приел, че другите две услуги са предоставяни реално, поради което таксите за тях са дължими. Въз основа на представения акт за общинска собственост /АОС/ № 1126 е установено наличието на сметище в Община Каварна, което с решение № 03-14-00/30.09.2005 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Варна е прието за депо за неопасни отпадъци. Услугата почистване на местата за обществено ползване също е предоставяна реално, което според съда е установено от показанията на кмета на селото, разпитан като свидетел по делото. Предвид това актът е потвърден относно определените такси за тези две услуги. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и двете касационни жалба са неоснователни. От фактическа страна е безспорно, че "Топола Панорама Вю" ЕООД е собственик на недвижим имот, който се намира в землището на с. Тополи, Община Каварна и представлява имот № 149051 с площ от 21,004 дка, с променено предназначение за жилищно строителство съгласно решение № 07/05.10.2005 г. на Областна администрация "ЗГ" гр. Добрич и влязъл в сила подробен устройствен план. Безспорно е също, че през процесния период - 2008 г., имотът не е бил застроен, не е благоустроен и в него не се е извършвало строителство. Имотът се намира в границите на одобрения ПУП на с. Тополи, следователно попада в VI-ти район, определен според заповед № 1846/26.10.2007 г. на кмета на община Каварна като един от районите, в които общината предоставя и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ - събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане териториите за обществено ползване в населените места. Неоснователно е възражението на дружеството, че имотът се намира извън строителните граници на селото, тъй като според цитираното по-горе решение № 07/05.10.2005 г. на ОД "Земеделие и гори" имотът е с променено предназначение за жилищно строителство съгласно влязъл в сила ПУП за имота. Следва да се отбележи, че предназначението на поземлен имот може да бъде извършено само въз основа на влязъл в сила ПУП, съгласно чл. 9, ал. 2 ЗУТ. В тази връзка изводът на първоинстанционния съд за приложимост на забележката към заповед № 1846/26.10.2007 г. на кмета на Община Каварна е неправилен, но това няма решаващо значение за правилността на крайния извод на съда по съображения, които ще бъдат изложени по-долу. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно е прието от фактическа страна, че през 2008 г. в имота не са генерирани битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗМДТ. Този въпрос не е спорен пред настоящата инстанция, поради което не следва да се излагат допълнителни съображения. От правна страна, съгласно на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ, в приложимата редакция, която действа и към настоящия момент, съгласно ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2003 г., е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса Както се посочи, процесният имот се намира в населено място, за което има влязъл в сила ПУП и попада в район, в който общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. Предвид разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. По аргумент за обратното би следвало във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира процесния имот, таксата да се дължи, независимо дали в имота се генерират отпадъци или не. Такъв извод обаче може да бъде направен само ако общинският съвет в съответствие с правомощието и задължението си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ предвиди реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година или пред определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Само при наличие на такава нормативна регламентация, чието създаване съгласно цитираната законова разпоредба е предоставено в правомощията на общинския съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, за лицето, което е задължено за такса битови отпадъци се поражда възможността да заяви по определен начин /например чрез декларация, уведомление и т. н./, че няма да ползва имота и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в конкретния случай такава регламентация не е съществувала в наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, приета от общински съвет Каварна и действаща през 2008 г. Едва с изменението и допълнението на наредбата, прието с решение № 495 по протокол № 20 от 19.12.2008 г., в чл. 69а е предвиден реда на освобождаване от такса. Този ред несъмнено не е приложим за 2008 г., а за следващата година, поради което не може да се приеме, че за да се освободят от задължение за заплащане на такса лицата е следвало да подадат декларация, че няма да ползват имота, както и че тази декларация е следвало да бъде подадена в определен срок. При липсата на нормативна регламентация на реда за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци през 2008 г., след като общинският съвет по закон - чл. 8, ал. 5, вр. чл. 9 ЗМДТ, е бил длъжен да приеме такава регламентация, то при определяне на задължението на съответното лице, компетентният административен орган е следвало служебно да извърши проверка дали съответната услуга обективно е предоставяна. Именно поради липсата на нормативно установен ред за освобождаване от задължение за ТБО при неползване на имота, не е достатъчно общината да е организирала предоставянето на съответната услуга, а е необходимо услугата да е предоставяна обективно, т. е. да е осъществявано сметосъбиране и сметоизвозване. Обратното би означавало лицето да дължи такса за услуга, въпреки че е било лишено от предоставената по закон възможност да се освободи от заплащането на таксата, която не е реално извършена по отношение на конкретния имот, след като в същия не са генерирани битови отпадъци. В съответствие с изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за процесния имот не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2008 г. При липса на нормативно регламентирано задължение за предварително заявяване, че съответната услуга няма да се ползва, както и на реда за това заявяване, правилна е преценката за необходимост от служебно изследване дали реално е ползвана услугата, независимо, че по принцип в съответния район услугата се предоставя от общината и е било възможно да се ползва. По тези съображения касационната жалба на кмета на Община Каварна е неоснователна. В съответствие с изложените съображения, правилни са изводите на съда за дължимост на таксата за депо и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За тези услуги в пълна степен важи изложеното по-горе относно необходимостта от служебно изследване от страна на административния орган дали услугите са реално предоставяни, при положение, че към процесния период не е съществувал нормативно определен ред за предварително заявяване, че услугите няма да се ползват. Именно във връзка с тази проверка, по делото е установено, че услугите са предоставяни от общината. Съдът обосновано е приел, че от АОС № 1126/17.06.2004 г. се установява наличието на сметище в община Каварна, разходите за чието поддържане и експлоатация са включени в план-сметката по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, приета от общинския съвет. Според чл. 71, т. 3 ЗМДТ такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира, когато няма такива. След като в случая е установено, че депо за отпадъци съществува и то реално се експлоатира, правилно е определено задължение за тази такса. Извършването на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е установено от показанията на свидетеля Ердоан Демиров - кмет на селото, които съдът обосновано е приел за достоверни. Следва да се отбележи, че според тези показания, посочените от свидетеля дейности по поддържане и почистване на териториите за обществено ползване в селото, са извършени от работник по програмата за временна заетост. Поради това не може да се приеме, че въпросната услуга не е предоставяна от общината само поради факта, че в представените по делото констативни протоколи за извършени дейности от фирма "Титан чистота" ООД на територията на община Каварна, не са описани дейности, свързани с поддържане на обществени територии в с. Тополи. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимия имот, а не конкретно по отношение на самия имот, тъй като самия характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Поради това че е установено предоставянето на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване, не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга. По изложените съображения обжалваното решение е правилно във всички обжалвани части. Не са налице твърдяните от страните касационни основания за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила. Поради неоснователността и на двете жалби, не следва да бъдат присъждани разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение