Решение № 2 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7041/2014 г.

Решение № 2 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7041/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 11597/5.11.2014 г., подадена от "Ф+С А." О. - Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 194/17.07.2013 г. по гр. д. № 204/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които към момента на решаване на делото пред Русенския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд, не са могли да бъдат известни на молителя, и които имат особено съществено значение за доказване на собствеността и количеството на твърдения като собствен слънчоглед на [фирма], а тези нови обстоятелства, са му станали известни в производството по гр. д. № 277/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, образувано по исковата молба на посоченото дружество срещу молителя. Относно новите обстоятелства молителят се позовава на констатации в заключенията на съдебно-агротехническа експертиза и икономическа такава. Твърди се, че по настоящото дело, в инстанционното производство, сочените експертизи не са допуснати. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. В., който представя писмени бележки. Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - Р., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание молбата за отмяна се оспорва от процесуалния представител на ответника по молбата - адв. Н., която представя писмена защита. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, становището на ответника по молбата, изразено в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на обстоятелства, които следват влизането в сила на въззивното решение по настоящия спор, и се отнасят до друг съдебен спор между страните. Освен това визираните обстоятелства се извличат от данни, съдържащи се в заключения на съдебни експертизи по друг спор, както и твърдения за тяхното недопускане в инстанционното производство по настоящия спор. Втората част твърдението за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по естеството си представлява касационно оплакване, чието разглеждане не следва да се осъществи в настоящото производство. Поради това не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода от настоящото производство молителят следва да заплата но ответника по молбата деловодни разноски в размер на 20000 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,