Решение № 6248 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2014. г.

Решение № 6248 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2014. г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община чрез пълномощника му главен юрисконсулт Иванов срещу решение № 2453 от 11.04.2014 г. по адм. дело № 8092/2013 г. на Административен съд София-град, в частта му, в която процесният ревизионен акт е отменен по жалба на Цветанка Захариева за съответните разлики между установените с акта общински публични вземания. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно заявява, че неправилно съдът е обосновал извод, че притежаваният в идеални части от задълженото лице приземен етаж от процесната жилищна сграда не е самостоятелно жилище, което е довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Иска се отмяна на решението в оспорената част с постановяване на ново по съществото на спора, като се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират се разноски, вкл. юрисконсутско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът - Цветанка Димова Захариева, в представен по делото писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01-07-14 от 11.04.2013, издаден от инспектор в Столична община, дирекция "ПАМДТ", мълчаливо потвърден от кмета на СО, с който на Цветанка Захариева са определени задължения за ДНИ за съсобствения й имот, намиращ се в гр. София, ул. "Козлодуй" № 84, в размер на 197.89 и лихви в размер на 81.70 лв. и за ТБО в размер на 138.70 лв. и лихви в размер на 79.40 лв. за периода 1.01.2007-31.12.2011 г. За да приеме РА за частично неправилен, решаващият съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателката в първоинстанционното производство и съпругът й са собственици на горния недвижим имот, представляващ жилищна сграда, състоящ се от полуподземен етаж - сутерен, два жилищни етажа и един тавански етаж със застроена площ от 66 кв. м., с разгърната застроена площ от 276 кв. м., както и съответните идеални части върху УПИ, върху който е построена сградата. За процесната сграда Захариева е подала декларация на 11.04.2006 г., с която е декларирала имота, както и изрично е декларирано, че и за двамата собственици жилището е основно. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена и приета от страните, в която вещото лице е определило данъчната оценка на целия имот, и съответно по отношение на жалбоподателката, за всяка от годините от процесния период; прието е, че съгласно решение на СОС № 2 от 8.06.1998 г., с което са приети границите на районите в София, имотът попада в трета зона. Вещото лице е изчислило конкретните размери на ДНИ и ТБО, включително и размера на лихвите, както следва: дължимият ДНИ (като разлика между установения и платения от Захариева) за 2007-2010 г. - 56.76 лв. и лихва - 15.80 лв., а за 2011 г. - надвнесен данък - 34.59 лв., дължима ТБО за периода 2007-2010 г. (като разлика между установения и платения от Захариева) - 51.42 лв. и лихва - 15.47 лв., като за 2011 г. е надвнесена сума в размер на 75.18 лв. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е приел, че процесният РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, но същият е частично неправилен, поради нарушение на материалния закон. Решаващият състав, противно на приетото от ревизиращия орган, е приел, че сутеренът (полуподземният етаж) не е променил предназначението си на принадлежност към жилищната сграда още от 1981 г., следователно е част от последната и тъй като това е основно жилище за жалбоподателката, то размерът на дължимия данък, следва да се определи с 50% намаление на основание чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ и за тази част от него. Мотивиран по този начин, съдът е приел, че задълженията за ДНИ и ТБО, както и дължимите по тях лихви следва да се определят съобразно заключението на вещото лице, поради което е отменил РА за разликата между установения размер - 56.76 лв. - ДНИ до размера съгласно РА - 197.89 лв., за разликата между установения размер на лихвите - 15.80 лв. до установения размер в РА - 81.70 лв., както и за разликата между установения размер на ТБО - 51.42 лв. до установения такъв в РА от 138.70 лв., както и за разликата между установените лихви - 15.47 лв. до установения размер в РА от 79.40 лв., и е отхвърлил като неоснователна жалбата в останалата й част. Първоинстанционното решение е правилно. Единственият довод, изтъкнат в касационната жалба, е, че неправилно съдът е извел извод, че приземният етаж (сутерен) не е самостоятелно жилище, а е част от процесната сграда. Според касационния жалбоподател това е довело до неправилно прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, което има за резултат изчисляването в по-малък размер на задълженията за ДНИ и ТБО за процесния период. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя съображенията на първостепенния съд при обосноваване на заключението му, че в конкретния случай сутеренът представлява част от жилището на жалбоподателката в първоинстанционното производство. Определение на понятието "жилище" се съдържа в § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който гласи, че жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в която са детайлизирани видовете помещения и тяхното предназначение. Според тази разпоредба в жилището следва да се предвидят жилищни помещения с основно предназначение за обитаване, такива със спомагателно и обслужващо предназначение, комуникационни площи и отворени пространства. От тази разпоредба може да се направи извода, че във всяко жилище има помещения, които функционално са обединени с различно ползване, но в крайна сметка те всички са предназначени за задоволяване на жилищните нужди на собственика му, а не са нежилищни такива. В конкретния случай, видно от данните по делото - представения Нотариален акт от 2006 г. (лист 14 от първоинстанционното дело), Екзекутива (лист 34), Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж, сутеренът е със застроена площ от 66 кв. м, и се състои от склад, котелно, сауна, баня-тоалетна, входно предверие, антре и две мазета. Според ревизиращите, сутеренът отговаря на нормативните изисквания за жилище, но настоящият състав възприема становището на съда, както и на заключението на изслушаното по делото вещо лице в противен смисъл, а именно, че същият има складово, а не жилищно предназначение. Налице са няколко обособени помещения в сутерена, предназначени да обслужват жилищните етажи, поради което същият има несамостоятелен характер. По изложените съображения, съответен на материалния закон е изводът на Административен съд София-град, че сутеренът е част от жилищната сграда, която е декларирана като основно жилище от ответницата по касационната жалба, поради което следва да се ползва с 50% от намаление при определяне на данъка. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Разноски не се претендират от ответника по касационната жалба, поради които и такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,