Решение № 6202 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) срещу Решение 2830/27.04.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 11885/2021 г. С обжалваното решение е отменено Решение 797/29.10.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 75/2015 г. и Комисията е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че лицето, което е сезирало Комисията не е посочило факти, въз основа на които да се направи извод, че е налице дискриминация по признак лично положение и етническа принадлежност. Излага подробни съображения, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон. В тази връзка сочи какво е пряка и непряка дискриминация, неблагоприятно третиране, кога е налице проява на дискриминация, както и че е необходимо да има лице основа за сравнение, поставено в по-благоприятни условия. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за правна помощ. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Борисова и юрк. Главчев. Ответникът по касация Министърът на външните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответник по касация се представлява от юрк. Канакиев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 11855/2021 г. на АССГ е образувано по жалба на министъра на външните работи срещу Решение 797/29.10.2021 г. постановено от КЗД по преписка 75/2015 г. С оспорваното решение КЗД е: 1. Установила, че министърът на външните работи орган по назначаването, в процесния период 2014 2015 г., е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), на основата на признаците лично положение и етническа принадлежност; 2. Наложила, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр., на министъра на външните работи орган по назначаването, глоба в размер на 500 (петстотин) лева за установеното в пункт 1 от решението нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на основата на признаците лично положение и етническа принадлежност; 3. Препоръчала, на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр., на министъра на външните работи орган по назначаването, с превантивна цел: да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основата на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като изготви ясни и конкретни правила за спазване и прилагане на разпоредбите на ЗЗДискр., като сведе същите до знанието на подчинените му нему лица. За да отмени оспорваното Решение 797/29.10.2021 г. постановено от КЗД по преписка 75/2015 г. решаващият съд от фактическа страна е установил, че административното производство е започнало по жалба и допълнения към нея на Х. Антонов. Оплакванията за осъществена дискриминация Комисията приела, че са по признаци лично положение и етническа принадлежност. Конкретните оплаквания наведени пред КЗД са били затова, че Х. Антонов е заемал длъжността Младши експерт в отдел Дипломатически представителства на дирекция БФ към Министерството на външните работи (МВнР). През м. юни е бил обявен списък на длъжностите за служители в генерално консулство в Истанбул, подлежащи на ротация през 2014 и 2015 г. След проведено заседание на Кариерната комисия, в рамките на което били разгледани подадените заявления за участие в конкурентния подбор, комисията предложила на министъра на външните работи г-н Антонов да изпълнява функциите на сътрудник - домакин в Генералното консулство на Република България в Истанбул. Със т. 2.1. на Заповед ЧР-95-00215/28.07.2014 г. на министъра на външните работи Х. Антонов е бил назначен на съответната длъжност по предложение по Протокол ЧР-36-00-11/24.07.2014 на Кариерната комисия. Министърът на външните работи не е издал персонално за Х. Антонов акт за назначаване на тази позиция. Проведено било ново заседание на Кариерната комисия (Протокол ЧР-36-00-12/04.11.2014 г.), на което Комисията е взела решение, без мотиви, за отмяна на дългосрочното командироване на Антонов, като определената му длъжност била предложена отново за ротация, но с друго наименование сътрудник - домакин и втори шофьор. В резултат на това решение е била издадена министерска Заповед ЧР-95-00-301/04.11.2014 г., с която е била отменена т. 2.1. на Заповед ЧР-95-00215/28.07.2014 г., като бройката за длъжността на г-н Антонов е била обявена за ротация с начална дата 01.07.2015 г. за изпълнение на функции сътрудник домакин и втори шофьор. С Протокол ЧР-36-00-13/28.11.2014 г. Кариерната комисия е предложила на министъра за изпълнение на функциите сътрудник домакин и шофьор лице, различно от Антонов, за което той е узнал предварително, че длъжността му се предоставя на това лице. За да отмени решението на КЗД решаващият съд е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при напълно изяснена от административния орган фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че от страна на Х. Антонов пред КЗД не са посочени факти, въз основа на които обективно може да се направи извод, че е налице дискриминация, както по признак лично положение, така и по признак етническа принадлежност. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводите на решаващия съд относно липсата на защитените признаци лично положение и етническа принадлежност са правилни. Правилни са и изводите му за липсата на конкретно установени факти, които да сочат на осъществена дискриминация по приетите от Комисията признаци. В практиката си Върховният административен съд, безпротиворечиво приема, че за да се приеме дискриминационно поведение на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето. На второ място не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., т. е. следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 ЗЗДискр. На трето място, за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо и конкретно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по - благоприятни условия от лицето, което твърди, че е дискриминирано на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. В конкретния случай предпоставките, за да се приеме, че спрямо г-н Антонов е осъществена пряка дискриминация по признак лично положение и по признак етническа принадлежност не са налице. По отношение на признака етническа принадлежност КЗД няма никакви установявания. Този признак е приет от Комисията единствено поради твърдението на г-н Антонов, че е лице от турски етнически произход. Липсват каквито и да е събрани доказателства, че отмяната на дългосрочното командироване на Антонов е поради етническия му произход. Комисията не е установила, че е налице неблагоприятно третиране на основата на така приетия признак етническа принадлежност, че е налице причинна връзка между спорното третиране и защитения признак и че именно етническата принадлежност на г-н Антонов е основната причина за отмяната на дългосрочното командироване. Не е обосновано наличието и на защитения признак лично положение. В жалбата и развилото се производство пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака лично положение. В жалбата на Х. Антонов липсва твърдение за притежаването на какъвто и да е присъщ, иманентен на неговата личност белег, който да може да обоснове признака лично положение. По изрични указания на комисията, какво в неговото лично положение го отличава от другите му колеги (протокол от заседанието на КЗД от 28.05.2021 г.) г-н Антонов е посочил: В конкретния случай го приемам лично, че е лично насочено към мен. В случая незаминаването, провалянето на мандата и съответно веднага обявяването на бройката наново. Това твърдение не може да обоснове защитения признак лично положение. Комисията също не е обосновала, защо е приела наличието на този признак. Както правилно е отбелязал и решаващият съд не е установен конкретен присъщ, иманентен белег на личността на Х. Антонов, който го отличава от останалите служители в МВнР, т. е. изпълва съдържанието на признака лично положение и е причина да бъде неравно третиран. Не е установено от Комисията, че отмяната на дългосрочната командировка на г-н Антонов е извършено съзнателно от министъра на външните работи именно поради личното положение на служителя. Липсата на защитени признаци е достатъчно основание за отмяна на решението на КЗД. При липсата на защитен признак липсва и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. От страна на жалбоподателя не е посочено и конкретно лице сравнител, което да е по - благоприятно третирано от него. Такова лице не е установено и от Комисията, въпреки че в касационната жалба изрично се сочи, че е необходимо да има лице основа за сравнение, поставено в по-благоприятни условия. В решението на Комисията липсва каквато и да е съпоставка с друго лице, което е било по-благоприятно третирано от г-н Антонов, за да се приеме, че същият е дискриминиран. Сравнението е основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка или непряка. Липсата на сравнение с друго лице е основание да се приеме, че не е налице по - неблагоприятно третиране на Х. Антонов, спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства. В производството пред КЗД г-н Антонов не е посочил факти, въз основа на които може да се направи предположение prima facie, че е налице дискриминация. Правилно решаващият съд е приел за основателно оплакването на министъра на външните работи, че Х. Антонов не е представил доказателства за изложеното в жалбата му и чл. 9 ЗЗДискр. не е приложим в случая. Изводите на съда са последователни и логични и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Твърдението, че решението е необосновано е неоснователно. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи. Съдът определя същото в размер на 100 лв. на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение