Решение № 2896 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16847/2013 г.

Решение № 2896 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16847/2013 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Mарица", срещу Решение № 2503 от 15.11.2013 г. по адм дело № 1890/2011 г. на Административния съд - Пловдив. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът -"Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД, гр. Костинброд, чрез процесуалният си представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Посочва, че съдът е направил правилен извод за недължимост на платената от дружеството-жалбоподател такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, като компонент от общата ТБО, тъй като доказателствата и заключението на изготвената по делото СТЕ установяват по несъмнен начин, че намиращото се в процесните недвижими имоти предприятие за производство на сухи смеси за строителството, не само че не е функционирало през 2010 г., но и не е съществувало като материална база с подобно предназначение. Предвид изложеното е посочил, че същото не е генерирало отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. По делото обаче посочва, че не е било спорно, че услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, са били реално предоставени. Счита, че оспореният акт е следвало да бъде отменен до размера на сумата, представляваща равностойността на таксата за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема, че същата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД, срещу писмо изх. № 61-00-41 от 2.03.2011 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "МДТ" при Община Марица, с което е отказано възстановяване на внесен от дружеството ТБО за 2010 г. в размер на 21 534.00 лева, поради неизползване на собствените на дружеството имоти, намиращи се на територията на общината. С обжалваното решение съдът е отменил процесното писмо и е изпратил делото във вид на преписка на орган по приходите при Община Марица за произнасяне по искането на дружеството с вх. № 70-00-97 от 28.02.2011 г. по описа на Община Марица. За да постанови този резултат е приел че за периода 1.01.2010 - 31.12.2010 г. жалбоподателят не е използвал имотите, находящи се на територията на община Марица и следователно, за периода 1.01.2010 - 31.12.2010 г. в имотите не са генерирани битови по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ, като съответно не са ползвани услугите, предоставяни от общината. Посочил е, че според разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ лицата, неползващи услугите свързани с ТБО през съответната година или определен период от нея, се освобождават от заплащането на съответната такса, като допълнително този принцип е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 8 от НОАМТЦУТОМ установяваща, че лицата, неползващи услугата заплащат само такса за периода на ползване на услугата. Основно се е мотивирал, че местната такса за битови отпадъци се заплаща за следните услуги, предоставяни от съответната община: събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. На основание чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ годишният размер на таксата, се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. При това фактическо положение e приел за основателно възражението в жалбата, че сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци от имотите на жалбоподателя през 2010 г. не е извършвано от общината и следователно, тази такса не се дължи, съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ. Посочил е, че ответникът не е представил одобрена план- сметка за определяне на такса битови отпадъци съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, както и писмени доказателства, установяващи реално предоставяне на услугата по отношение на конкретните имоти на жалбоподателя, както и че не е доказал престиране на услугите, които формират ТБО. Така постановеното решение е неправилно. В случая съдът правилно е определил спорния въпрос като е посочил, че същият не е относно размерът на установената за 2010 г. ТБО, а дали тя е изобщо дължима, при положение, че "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД не са ползвали собствените си имоти, находящи се на територията на община Марица. Изводът на първоинстанционнният съд, че след като се е доказало, че жалбоподателят не е използвал услугите на общината, то той не дължи заплащането на ТБО, е неправилен. От правна страна следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива, както е посочено и в обжалваното решение. В случая обаче АС Пловдив неправилно е тълкувал установеното в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ. Посочените в текста хипотези, при които такса за битови отпадъци не се събира, представляват принципни положения и обхващат случаите, когато съответният вид услуга изобщо не се предоставя от дадена община за определен период от време и спрямо определена категория лица. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. В обжалваното решение е посочено, че съгласно цитираната разпоредба лицата, неползващи услугите свързани с ТБО през съответната година или определен период от нея, се освобождават от заплащането на съответната такса. Следва да се отбележи, че в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, приложим към процесния период /изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г/ е регламентирана възможност лица, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, да бъдат освобождавани от заплащане на таксата, като това следва да бъде установено от Общинския съвет с Наредбата по чл. 9. В тази връзка, глава първа, раздел I чл. 8 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Марица /НОАМТЦУТОМ/ установява, че лицата, неползващи услугата през съответната година или определен период от нея, заплащат само такса за периода на ползване на услугата, доколкото в Наредбата не е предвидено друго. В глава втора обаче специално по отношение на такса битови отпадъци е посочено, че се освобождават от ТБО единствено имотите частна общинска собственост - в частта на незастроени УПИ, както и че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. Както беше отбелязано по-горе, обхващат се случаите, когато съответният вид услуга изобщо не се предоставя от дадена община за определен период от време и спрямо определена категория лица. В НОАМТЦУТОМ по отношение на ТБО не е предвидена възможност предприятия да бъдат освобождавани от такса, след подаване на декларация за неизползване на имот през съответната година. В случая е безспорно, че "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД е собственик на два имота, представляващи завод за сухи смеси, намиращ се в землището на Община Марица, с. Бенковски. Като доказателство по делото е представена заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ /заповед № РД 09-1035 от 26.10.2009 г./, в която са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район. В същата е посочено, че през 2010 г. във всички населени места на територията на общината ще се предоставят услугите по съхраняване, сметоизвозване и сметосъбиране на твърди битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, както и почистване на териториите за обществено ползване. Като граници е посочено, че ще се обслужват всички жилищни и нежилищни имоти на граждани, предприятия и ЕТ, както и всички урегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии. При положение, че имотът на дружеството е включен в тези граници съдът е следвало да е провери дали услугата - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината. В тази връзка, като доказателства по делото, е представен Договор от 5.02.2008 г. сключен между Общината и "КМД" ЕООД за "Сметоизвозване, сметосъбиране, депониране на битови отпадъци, поддържане на селските сметища и почистване на нерегламентирани такива за 19-те села от територията на Община Марица, включително с. Бенковски, където се намира процесният имот. Срокът на договора е 48 /четиридесет и осем/ месеца. Също така е представен и Договор от 27.01.2009 г. между същите страни за предоставяне на услуги, представляващи допълнителни машиносмени за осъществяване на посочените по-горе дейности. Приложени са също и констативни протоколи доказващи реалното извършване да дейностите по договора, както и Решение № 196, взето с протокол № 11 от 22.12.2009 г. на общински съвет "Марица", относно определената численост на персонала от 1.01.2010 г. във връзка с поддържането на чистотата на териториите с обществено ползване в населените места; Решение № 18, взето с протокол № 2 от 17.02.2010 г. на общински съвет "Марица", с което се утвърждават средствата за заплати и възнаграждения на персонала за всички дейности, финансирани от общинския бюджет, като за дейност 623 "Чистота" е в размер на 169, 408 лв.; Поименно разписание на длъжностите функция "БКС" - дейност "Чистота", в сила от 01.01.2010 г. за с. Бенковски; фактура № 1827 от 28.12.2010 г. за извършено плащане от страна на община Марица, относно сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.12.2010 г. - 31.12.2010 г. От представените доказателства се установява, че за с. Бенковски, където се намират процесните имоти, община "Марица" действително е престирала услугите, за които е начислена съответна такса. Правилно при това положение общината е определила дължимостта на ТБО, тъй като разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, както беше посочено по-горе, има принципен характер и не дава възможност такса битови отпадъци да не се събира, ако услугата не е била предоставена от общината на конкретно лице. По отношение приетото в обжалваното решение, че общината не е представила необходимите доказателства, следва да се отбележи, че тъй като спорът не е по отношение размерът на задължението е ирелевантно обстоятелството, че не е представена одобрена план-сметка за определяне на такса битови отпадъци съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Предвид обстоятелството, че спорния въпрос, не е относно размерът на установената за 2010 г. ТБО, както беше вече посочено, а дали тя е изобщо дължима, при положение, че "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД не са ползвали собствените си имоти, находящи се на територията на община Марица, с. Бенковски, настоящият състав счита в тази връзка, делото за изяснено от фактическата и правна страна, поради което не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли, като неоснователна жалбата на "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД срещу процесното писмо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение