Решение № 2888 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 380 от 22.05.2023г., постановено по адм.д. 254/2023г. на Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, в частта, с която по жалба на УниверсалООД, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх.02-260-2600/768 от 12.01.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която е прихваната сумата в размер на 3192.23 лева, като преписката е изпратена за ново произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН 26/020621/16266 на УниверсалООД за кампания 2021г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него, както и в частта за присъдените разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - УниверсалООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови съдебния акт в обжалваната негова част АС-Хасково е приел, че оспорения АА е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и в нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Съдът е счел, че в оспорения акт не се съдържат мотиви за извършването на прихващане от сумата 3192.23 лева, която е приета за възстановяване от финансова дисциплина, нито по какъв начин е определен размерът на подлежащата на прихващане сума. Според съда АО следва да посочи изрично основанието за извършване на прихващане и да конкретизира, че актът, в който се сочи подлежаща на прихващане сума е годно изпълнително основание, тъй като в противен случай остава недоказано обстоятелството на съществуване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, като в оспорената част на УП не са посочени никакви правни основания за издаването му въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена в пълен размер поисканата от жалбоподателя сума, съответно- определената за възстановяване финансова корекция. Съдът е посочил, че е недопустимо осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, като мотивите на АА не могат да бъдат допълвани след приключване процедурата на неговото издаване и съобщаване, и не могат да бъдат посочени за пръв път в писменото становище по жалбата, депозирано от ответника. Решението в обжалваната част е правилно, но по различни от изложените от съда съображения. В случая е налице акт на Зам. ИД на ДФЗ уведомително писмо, с което земеделският производител /ЗП/-кандидат за финансово подпомагане е уведомен за извършените оторизации и плащания по заявените схеми и мерки по чл. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, обективирано в писмена форма. По схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. на Комисията, за кампания 2021 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3192.23лв. по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ-КЛЧ). Като мотив АО е посочил, че сумите се прихващат в съответствие с чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014г. на Комисията. Разпоредбата на чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. на Комисията, регламентираща условията за налагане на административни санкции при свръхдеклариране, предполага наличие на декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1(площи, декларирани с цел активиране на правата на плащане по схемата за основно плащане или с цел получаване на плащане по схемата за единно плащане на площ; площи, даващи право на преразпределително плащане;площи, даващи право на плащания по схемата за млади земеделски стопани; площи, декларирани по мерките за доброволно обвързано с производството подпомагане;група за всяка от площите, декларирани за целите на някоя друга свързана с площ схема за помощ или мярка за подпомагане, за която се прилага различен размер на помощта или подпомагането; площи, декларирани в графата с друго предназначение"), да надвишава установената по реда на член 18 площ. В процесния казус наличието на условията за налагане на административни санкции при свръхдеклариране, и конкретно установяванията по чл.18 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. на Комисията, са обусловени от фактите, установения в проведеното административно производство по отношение на ЗП УниверсалООД по заявление за подпомагане с УИН 26/020621/16266 за кампания 2021г.. Решение 380 от 22.05.2023г., постановено по адм.д. 254/2023г. на Административен съд-Хасково, не е обжалвано и е влязло в сила в частта, извън наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Предвид този факт касационната жалба е неоснователна, защото наличието на условието по чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. на Комисията, може да се прецени от АО само при новото произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 26/020621/16266 за кампания 2021г., съобразно задължителните вече указания на съда, в което произнасяне ще се съдържат установявания относно декларираните площи и установените спрямо тях надвишения. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК, вкл. в частта относно разноските. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024г.. с адвокат М. Стоянова, като възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,