Решение № 7097 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2018 г.

Решение № 7097 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. О. против решение № 247 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 3130/2016 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 171/01.11.2016 г., издадена от кмета на район "Одесос", община В., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "входно антре и външна метална стълба", изградени към жилищна сграда с адрес: гр. В., ул. "П. Х." .№.... Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Одесос", община В. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени строежи от пета категория, изпълнени без необходимите строителни книжа. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени. Установено е, че описаните в заповедта за премахване "входно антре и външна метална стълба" са изградени от жалбоподателката към жилищна сграда, находяща се в дъното на съсобствен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КК и КР на гр. В.- УПИ ХIV-6, кв. 337 по плана на IХ м. р. на гр. В., разположена на регулационните граници с имотите на ул. "А.. В." .№... и ул. "П. Х." .№.... Както входното антре, така и стълбата са части от жилищната сграда, не представляват преместваеми обекти, а строежи, които са изградени през периода 1996 г. - 2000 г., без проекти и строителни книжа (писмени доказателства, основно и допълнително заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаните в заповедта за премахване вх...дно антре и метална стълба са строежи от пета категория, с временен характер (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" и чл. 50, т. 1, б. "а" ЗУТ) и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са незаконни. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. В тази насока правилно е отчетено, че входното антре е монолитно изградено, а стълбата също е част от жилищната сграда, тъй като чрез нея се осъществява единствения достъп до втория етаж на сградата и поради това същата не може да бъде демонтирана и преместена без да наруши начина на ползване на жилището, а съответно не би могла и да се използва самостоятелно със същото или подобно предназначение. Поради това доводите на касационната жалбоподателка, че предмет на заповедта са преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, които не подлежат на премахване по реда на проведеното производство, следва да се приемат за неоснователни. Възражението на касационната жалбоподателка, че входното антре е изградено съгласно позволителен билет от 1959 г. също е неоснователно, тъй като не е налице идентичност между обекта, предмет на позволителния билет и съществуващия към момента строеж. Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл кореспондират изцяло с представените писмени доказателства и със заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза и се споделят от настоящата инстанция. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в текстовете на § 16 и § 127 от ПР на ЗИДЗУТ. При верен анализ на разпоредбите и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд обосновано приема, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочените норми не са изпълнени. Строежите са извършени в съсобствен имот през периода 1996 г. - 2000 г. (Доводите на касационната жалбоподателка, че строителството е изпълнено през 1959 г. са в противоречие с представените доказателства, включително с изложеното от Одринска по отношение на металната стълба в декларацията, подадена през 2016 г.). С оглед обстоятелството, че съгласно одобрения през 1993 г. ЗРП, кв. 337 в гр. В. е отреден за нискоетажно, свързано жилищно строителство, като сградите в имота на жалбоподателката не се запазват и издаденото на жалбоподателката през 1996 г. разрешение за строеж за "преустройство на подпокривното пространство с изграждане на надзид до 1.50м. ", на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ отм.), следва да се приеме, че изградените входно антре и метална стълба, предмет на заповедта за премахване, са в нарушение на чл. 151, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Последният текст предвижда, че временни строежи по чл. 148 - 150а се разрешават само еднократно в един парцел, съответно в един нерегулиран имот. В случая стоежите, предмет на заповедта за премахване също са временни по смисъла на чл. 50, т. 1 ЗУТ и са втори по ред в същия имот след разрешеното преустройство на подпокривното пространство. С оглед предвижданията на действащия ПУП -ЧКЗСП от 2001 г. тези обекти са и в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУТ, според който временните строежи по чл. 50 се разрешават еднократно в един поземлен имот. Освен това, първоинстанционният съд правилно приема, че като изградени в съсобствен урегулиран поземлен имот, строежите са извършени и в противоречие с чл. 56, ал. 3 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), а също и с чл. 183, ал. 1 ЗУТ, които предвиждат, че съсобственик може да извърши нов строеж, надстройване и пристрояване в съсобствен урегулиран поземлен имот със съгласие на останалите съсобственици. В случая съгласие от останалите съсобственици не е дадено, напротив - същите изразяват несъгласие с извършеното от жалбоподателката пристрояване. Поради изложеното следва да се приеме, че входното антре и металната стълба са недопустими по правилата и нормативите, действали към момента на извършването им, а и по сега действащата уредба. Следователно строежите не са търпими съгласно § 16 и § 127 от ПР на ЗИДЗУТ и подлежат на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съотвествие с материалния закон и представените доказателства, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Представените с касационната жалба писмени доказателства не променят горния извод, тъй като са неотносими към законността на строежите, предмет на заповедта за премахване. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза (разпореждане от 13.12.2016 г., определение от 17.01.2017 г.). Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните. Заключенията на съдебния състав са аргументирани и се основават на съвкупната преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Заключението (основно и допълнително) на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е кредитирано от съда като неоспорено от страните и с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават и е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал. Решението на административния съд съответства и на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради това и при липсата на конкретни доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изложени от касационната жалбоподателка, настоящият състав приема, че такива не са допуснати от административния съд. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на община В. сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,