Решение № 7820 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 791/2016 г.

Решение № 7820 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 791/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Г. Д. Г. от гр. В. против решение № 2370/10.11.2015 г. по адм. д. № 2780/2015 г. по описа на Административен съд-В.. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Североизточен район оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началникът на РДНСК-Североизточен район за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СИР-04/7.07.2010 г. на Началника на РДНСК-В. за премахване на незаконни части от строеж. Прието е, че не са доказани факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК - факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Доводът за недължимо изпълнение поради издадено впоследствие Удостоверение за търпимост е преценен като неотносим, тъй като издаденото удостоверение на основание § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК, а освен това не сочи безусловно на неизискуемост на изпълнението. Решението е правилно-постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Това са факти, които изключват, погасяват или отлагат задължението. В случая такива не се сочат и доказват от ищеца. Представеното удостоверение за търпимост не сочи на неизискуемост на задължението за премахване. То е издадено по реда на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, след влизане в сила на заповедта и не може да се пререшава административноправния спор за законността на части от строежа по един стабилен административен акт. С влязло в сила съдебно решение е установено, че разпоредените за премахване части от строежа, не са търпими, а разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ няма действие спрямо строежи, разпоредени за премахване с влезли в сила заповеди. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,