Решение № 7973 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2020 г.

Решение № 7973 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Салех, [гражданство], подадена чрез адвокат Иларева, против решение № 558 от 30.01.2020 г., постановено по адм. д. № 234/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № 5364 з-2386/11.12.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е извел правните си заключения без наличието на убедителни доказателства за обоснованата необходимост от задържане в специалния дом. При решаването на спора не са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, в резултат на което съдът е достигнал до необоснован правен извод. Иска отмяна на решението. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град /АССГ/ е било образувано по жалба на С. Салех против заповед № 5364 з-2386/11.12.2019 г. на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която е продължено настаняването на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице факти, сочещи опасност от укриване на чужденеца. Според § 1, ал. 4в от ДР на ЗЧРБ, според която "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Съдът е приел още, че към момента общата продължителност на задържането на Салех до момента не надвишава максимално предвидения 18 месечен срок на задържане на чужденеца в СДВНЧ и са налице предпоставките за задържането му, посочени в закона – пречки за изпълнението на наложената на чужденеца ПАМ. Лицето не е сътрудничило с администрацията на Дирекция "Миграция" за връщането си в страната по произход, а изпълнението на заповедта, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" не може да бъде осъществено поради нежелание от негова страна да подаде искане за издаване на документ за пътуване до съответните дипломатически власти на Република И. в България. При това положение, безспорно е налице хипотезата на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, а именно - има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане на чужденеца до границата и лицето отказва да съдейства на компетентните органи за получаване на необходимите документи за връщане. На последно място е посочено от съда, че не може да кредитира представените по време на проведеното по делото открито заседание документи, имащи отношение към искането за налагането на по-лека обезпечителна мярка. Според съда, декларацията за предоставяне на издръжка не изхожда от български гражданин, а представената справка за салда по сметки не носи надлежна заверка от банката, в която се твърди, че е открита сметката. Представеният договор за наем е с дата 01.10.2019 г., т. е. той е сключен по времето, когато чужденецът вече е бил задържан в СДВНЧ. Няма логика, едно лице да сключи договор за наем на недвижим имот с друго лице с ясната представа, че наемателят е в невъзможност както да ползва жилището, така и да плаща наемната цена. На последно място не е без значение и обстоятелството, че не са представени никакви доказателства, че наемодателят наистина е собственик на посочения имот. От тази гледна точка представената декларация по чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ е без правно значение за спора. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна и няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция "Миграция" след преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин разпореждат със заповед по ред, определен с правилника за прилагане на закона, изпълнението заедно или поотделно на някоя от следните обезпечителни мерки: чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си; чужденецът внася лично или чрез трето лице парична гаранция в срок и в размер, определени с правилника за прилагане на закона; чужденецът предава във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който получава обратно при изпълнение на връщането или експулсирането. Фактическите констатации на органа обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на приложената мярка за връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната, няма доказани средства за издръжка и е осъждан за престъпление от общ характер. Правилен е първоинстанционният извод, че не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ. Представената декларация за предоставяне на издръжка не изхожда от български гражданин, а представената справка за салда по сметки не носи надлежна заверка от банката, в която се твърди, че е открита сметката. Представеният договор за наем е с дата 01.10.2019 г., т. е. той е сключен по времето, когато чужденецът вече е бил задържан в СДВНЧ. На последно място не е без значение и обстоятелството, че не са представени никакви доказателства, че наемодателят наистина е собственик на посочения имот. Тоест, в производството не са представени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства отговарящи на нормативно установения минимум и не са представени доказателства за собствеността на имота. Правилни са изводите на съда, че поведението на чужденеца изразява категоричен отказ за съдействие за изпълнение на приложена ПАМ от национален компетентен орган. Липсата на установено местонахождение в страната, както и на осигурени средства за издръжка, сочат на категоричен извод, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за продължаване на принудителното настаняване на чужденеца е законосъобразна. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение